Светът пълен е с тревоги,
без ласка линее нейде дете
криволят дните само по дати,
мъниче близна детското носле.

Грейна детенце - без слънце,
Светулчица в мрак, виделина,
мъничето целуна му челцето, 
познали силата на любовта.

Отсреща горска теменужка
падна на плочника студен,
без корен, между сградите
нехайно от нечий букет.

Ароматни пари се извиха
цвете горско, балсам за души
тичинките му се разтвориха,
сякаш звездопадни лъчи.

Закичи детенце теменужка,
вихрогонен сплит във коси,
сгушена в мъничето й дружка
боси, невинни, топлота искри.
Sidhaartha Т.П.