В смълчание попило целостта, тялото ми влезе в корубата на песъчинка, с премълчаното запалено светило нищото смутих. И в бездната покой на прилива в пространството разтворих се, където нищо с „нищо“ не може да се определи.
 Песъчинка бях и в света променящ се, танц в   хаос, фъртуна от космичните мъгли, и натежавах,  натежавах висях на края на предела посрещна ме невидимо светило, озовах се кристалче в мрежа изтъкана от космичните лъчи.
 Отведнъж дъжд от изумрудни капки порой небесната твърд наплоди, капките тупаха, тупаха сгушени и изтичаха , както „аз“  зърнесто мехурче  затворена в скелета на пясъчен часовник спомен, памет  събрала  хиляди съдби.
  И всеки път, когато преминавайки  през възтесната пролука се втечнявах, намножавах се от една в милиони късчета все „мен“, така  до безкрая в кръговрата  на живота, където трябваше да се пресътворя...Това бе единственият изход от затвореното приличащо на „нещо“- сувенир, пресъздадено и разделено от „илюзията“ на сътворчеството от измамата да се освободя - че всичко се поддържа, съществува и е важно от тия две  стъклени кълба.
 С всяка секунда, минута, час и ден неуморно от разрушеното съграждах, а през нощта натежала под миглите буца от сив прах, с пренебрежение, безпаметно всичко сривах опустошавайки това, което ден било е – винаги без жал. Така през живот и  смърт  заедно с тия всички късчета  все „мен“ в света... мъката по идолите и кумирите стопи се, празнословните молитви пресъхнаха в жаждата от Радостта.  И от пламъка на Синовността  родихме се - възкръсвайки, о Боже, Боже наш! 
Sidhaartha Т. П.

Хареса ми мисълта да се втечнявам и да мога да преминавам през всяка тясна пролука, преодолявайки всички трудности с лекота :))))) Лека и мирна нощ от мен! Пожелавам ти радост , много радост!

На теб също, много много радост и успех!!!

Имаш добро въображение...

Всяка песъчинка е важна. Те са създателите на красивия морски пейзаж.

Но за живота под микроскоп - скала...
За смъртните - безсмъртна...

П и е р