Постинг
09.07.2019 22:57 -
Не в низините на материята за пръв път се е явило злото*
написана от Николай Бердяев
.jpg)
Няма зли пътища към доброто.
*По върховете на духа, а не в низините на материята за пръв път се е явило злото.
Белег на нашата епоха е, че страшно нараснаха силите на злото и същевременно се отрича самото съществуване на злото.
... Човек остава разоръжен пред лицето на злото, когато не го вижда. Личността се кове при различаването между добро и зло, когато се установяват границите на злото. А когато тия граници се заличават, когато човек изпадне в състояние на смесване и безразличие, личността започва да се разлага и разпада.
Крепкото самосъзнание на личността разобличава злото, разсича го като с меч. В смесването и безразличието, в загубената способност да вижда злото човек се лишава от свобода на духа.
Той започва да търси гарантирана необходимост на доброто и пренася центъра на тежестта на живота навън от дълбината, престава да се определя отвътре.
Рационализмът отрича ирационалната тайна на злото, защото отрича ирационалната тайна на свободата. На рационалистичното съзнание е по-трудно да повярва в дявола, отколкото в Бога.
И хората с рационалистично съзнание измислят различен вид учения, които отричат съществуването на злото, обявяват злото за недостатъчно добро или за вътрешен момент в развитието на самото добро.
Злото се отрича от еволюционното и хуманистичното съзнание, злото се отрича от анархистичното съзнание, злото се отрича от теософското съзнание.
Вътрешната диалектика на свободата поражда зло от своите недра. В първата ирационална свобода, в безкрайната потенция се намира източникът на злото, както и на всеки живот.
Изначалната свобода е породила злото във висшите йерархични степени на битието. Духът, заемащ висшата йерархична степен на битието, в свободата си пръв е отпаднал от Бога, извършил е акт на самоутвърждаване с духовната си горделивост и от него са тръгнали развалът и извращаването в йерархията на битието.
Първичното зло има духовна природа и то се е извършило в духовния свят.
Долното зло, което ни приковава към материалния свят, е вторично по рождение на духовното зло. Духът, който си е въобразил, че е бог, и гордо се е издигнал на висотите, е пропаднал в самите низини на битието. Светът е йерархичен организъм, в който всички части са свързани помежду си, ставащото по върховете се отразява и в низините. Да отпадне от Бога е могла единствено цялата душа на света, в която се намира цялото човечество, всичко тварно.
Митът за дявола символично отразява събитие, което се е случило на самия връх в духовния свят, във висшата точка на световната йерархия. Мракът първоначално се е сгъстил във висшата точка на духовната йерархия, там за пръв път свободата е отговорила отрицателно на Божия зов, на Божията потребност от любовта на своя друг, там творението е поело пътя на самоутвърждаването и самоизолирането, пътя на разединението и омразата. Човек е отпаднал от Бога заедно с цялото творение, с цялата световна йерархия, той е бил изкушен от висши духовни сили.
Горделивостта е изкушение на висшия дух, който сам иска да се постави на мястото на Бога.
Така и в житейския опит на всеки от нас злото първоначално се заражда от висши духовни сили, а после вече се изразява в зависимостта ни от нисшите стихии, от плътските страсти. Божият зов е обърнат преди всичко към висшия дух, към неговата свобода и от там получава първоначалния отговор. Уплътняването и материализацията на човешкото същество, поставянето му в робство на нисшите природни стихии е резултат от събитие, което вече се е случило в духовния свят.
Горделивостта на духа не възнася човека към върховете на божествеността, а го захвърля в низините на материалността. Митът за грехопадението е символичен разказ за събития в духовния свят. В тоя разказ дяволът и човекът са представени като външноположни реалности по подобие на нашия природен свят. Но в духовния свят такава външноположност няма.
Вътрешната йерархия на битието притежава съвсем друг строеж в сравнение със строежа на природния свят, в нея всичко е вътрешно, всичко се съдържа във всичко.
Ето защо в духовния свят дяволът, като висш чин в йерархията на духовете, и човекът, като център на творението и цар на творението, са вътрешни един за друг и са включени един в друг. Дяволът е също вътрешна реалност в духовния свят на човека, а външен изглежда само според образите в природния свят. Дяволът е реалност, но реалност от духовен тип, а не от природен тип, и не бива да си го представяме наивно-реалистично. Дяволът не е самобитен източник на злото битие, в него само се разкрива ирационалната свобода по върховете на духа.
На разума е трудно да си обясни произхода на злото и нито монизмът, нито дуализмът, към които разумът обикновено клони, не могат да разберат явяването на злото. Източникът на злото не може да лежи в Бога, но същевременно няма никакъв друг източник на битието и живота освен Бога. Злото не е от Бога, но редом с Бога няма никакво друго битие, от което би бил разбираем произходът на злото. Злото е абсолютно ирационално и лишено от основа и затова е непостижимо и необяснимо по рационален път.
Няма и не може да има никакви разумни причини и основания за злото, няма никакви положителни, битийни негови източници.
...В началото са били Логосът, Словото, Смисълът, Светлината. Но тая вечна истина на религиозното откровение не означава, че в битието вече изначално се е осъществило царството на светлината и смисъла, че Логосът изначално е победил всеки мрак. Божественият живот е трагедия. В началото, преди създаването на света, също ги е имало ирационалната бездна, свободата, която е трябвало да бъде просветлена от светлината на Логоса. Тая ирационална бездна, свободата, не е битие, съществуващо редом с битието на Бога, с Логоса, със Смисъла. Свободата не е особено битие редом с божественото битие, свободата е нещо, без което битието на света няма смисъл за Бога, чрез което единствено се оправдава Божият замисъл за света.
Бог е сътворил света от нищото. Но също така може да се каже, че Бог е сътворил света от свободата.
В основата на творението трябва да лежи бездънна свобода, която още преди светотворението се е криела в нищото, без нея творението не е нужно на Бога.
Бог е всемогъщ по отношение на битието, но това е неприложимо по отношение на небитието.
В началото е бил Логосът, но в началото е била и свободата. Свободата не е противоположна на Логоса, защото без свобода няма Логос на света, няма Смисъл на света. Без мрак няма светлина. Доброто се открива и побеждава чрез изпитанието на злото.
Свободата прави възможни и злото, и доброто. Злото, излязло от недрата на свободата, без която светът няма смисъл, не е самостоятелно битие. Злото е небитие, което трябва да се различава от първоначалното нищо.
Но небитие съществува и то може да притежава огромна сила, силата на лъжата. Злото е измама на битието, карикатура на битието, извратеност и болест на битието...
(със съкращения)
Източник и цялата публикация – https://www.svet.bg/
Превод Димитър Кирков
Откъс от съчинението „Философия на свободния дух”, изд. „Захарий Стоянов“, 2006 г.
Николай Александрович Бердяев (1874-1948) е руски философ и публицист, основен представител на руския религиозно-философски ренесанс от началото на ХХ век.
.jpg)
Няма зли пътища към доброто.
*По върховете на духа, а не в низините на материята за пръв път се е явило злото.
Белег на нашата епоха е, че страшно нараснаха силите на злото и същевременно се отрича самото съществуване на злото.
... Човек остава разоръжен пред лицето на злото, когато не го вижда. Личността се кове при различаването между добро и зло, когато се установяват границите на злото. А когато тия граници се заличават, когато човек изпадне в състояние на смесване и безразличие, личността започва да се разлага и разпада.
Крепкото самосъзнание на личността разобличава злото, разсича го като с меч. В смесването и безразличието, в загубената способност да вижда злото човек се лишава от свобода на духа.
Той започва да търси гарантирана необходимост на доброто и пренася центъра на тежестта на живота навън от дълбината, престава да се определя отвътре.
Рационализмът отрича ирационалната тайна на злото, защото отрича ирационалната тайна на свободата. На рационалистичното съзнание е по-трудно да повярва в дявола, отколкото в Бога.
И хората с рационалистично съзнание измислят различен вид учения, които отричат съществуването на злото, обявяват злото за недостатъчно добро или за вътрешен момент в развитието на самото добро.
Злото се отрича от еволюционното и хуманистичното съзнание, злото се отрича от анархистичното съзнание, злото се отрича от теософското съзнание.
Вътрешната диалектика на свободата поражда зло от своите недра. В първата ирационална свобода, в безкрайната потенция се намира източникът на злото, както и на всеки живот.
Изначалната свобода е породила злото във висшите йерархични степени на битието. Духът, заемащ висшата йерархична степен на битието, в свободата си пръв е отпаднал от Бога, извършил е акт на самоутвърждаване с духовната си горделивост и от него са тръгнали развалът и извращаването в йерархията на битието.
Първичното зло има духовна природа и то се е извършило в духовния свят.
Долното зло, което ни приковава към материалния свят, е вторично по рождение на духовното зло. Духът, който си е въобразил, че е бог, и гордо се е издигнал на висотите, е пропаднал в самите низини на битието. Светът е йерархичен организъм, в който всички части са свързани помежду си, ставащото по върховете се отразява и в низините. Да отпадне от Бога е могла единствено цялата душа на света, в която се намира цялото човечество, всичко тварно.
Митът за дявола символично отразява събитие, което се е случило на самия връх в духовния свят, във висшата точка на световната йерархия. Мракът първоначално се е сгъстил във висшата точка на духовната йерархия, там за пръв път свободата е отговорила отрицателно на Божия зов, на Божията потребност от любовта на своя друг, там творението е поело пътя на самоутвърждаването и самоизолирането, пътя на разединението и омразата. Човек е отпаднал от Бога заедно с цялото творение, с цялата световна йерархия, той е бил изкушен от висши духовни сили.
Горделивостта е изкушение на висшия дух, който сам иска да се постави на мястото на Бога.
Така и в житейския опит на всеки от нас злото първоначално се заражда от висши духовни сили, а после вече се изразява в зависимостта ни от нисшите стихии, от плътските страсти. Божият зов е обърнат преди всичко към висшия дух, към неговата свобода и от там получава първоначалния отговор. Уплътняването и материализацията на човешкото същество, поставянето му в робство на нисшите природни стихии е резултат от събитие, което вече се е случило в духовния свят.
Горделивостта на духа не възнася човека към върховете на божествеността, а го захвърля в низините на материалността. Митът за грехопадението е символичен разказ за събития в духовния свят. В тоя разказ дяволът и човекът са представени като външноположни реалности по подобие на нашия природен свят. Но в духовния свят такава външноположност няма.
Вътрешната йерархия на битието притежава съвсем друг строеж в сравнение със строежа на природния свят, в нея всичко е вътрешно, всичко се съдържа във всичко.
Ето защо в духовния свят дяволът, като висш чин в йерархията на духовете, и човекът, като център на творението и цар на творението, са вътрешни един за друг и са включени един в друг. Дяволът е също вътрешна реалност в духовния свят на човека, а външен изглежда само според образите в природния свят. Дяволът е реалност, но реалност от духовен тип, а не от природен тип, и не бива да си го представяме наивно-реалистично. Дяволът не е самобитен източник на злото битие, в него само се разкрива ирационалната свобода по върховете на духа.
На разума е трудно да си обясни произхода на злото и нито монизмът, нито дуализмът, към които разумът обикновено клони, не могат да разберат явяването на злото. Източникът на злото не може да лежи в Бога, но същевременно няма никакъв друг източник на битието и живота освен Бога. Злото не е от Бога, но редом с Бога няма никакво друго битие, от което би бил разбираем произходът на злото. Злото е абсолютно ирационално и лишено от основа и затова е непостижимо и необяснимо по рационален път.
Няма и не може да има никакви разумни причини и основания за злото, няма никакви положителни, битийни негови източници.
...В началото са били Логосът, Словото, Смисълът, Светлината. Но тая вечна истина на религиозното откровение не означава, че в битието вече изначално се е осъществило царството на светлината и смисъла, че Логосът изначално е победил всеки мрак. Божественият живот е трагедия. В началото, преди създаването на света, също ги е имало ирационалната бездна, свободата, която е трябвало да бъде просветлена от светлината на Логоса. Тая ирационална бездна, свободата, не е битие, съществуващо редом с битието на Бога, с Логоса, със Смисъла. Свободата не е особено битие редом с божественото битие, свободата е нещо, без което битието на света няма смисъл за Бога, чрез което единствено се оправдава Божият замисъл за света.
Бог е сътворил света от нищото. Но също така може да се каже, че Бог е сътворил света от свободата.
В основата на творението трябва да лежи бездънна свобода, която още преди светотворението се е криела в нищото, без нея творението не е нужно на Бога.
Бог е всемогъщ по отношение на битието, но това е неприложимо по отношение на небитието.
В началото е бил Логосът, но в началото е била и свободата. Свободата не е противоположна на Логоса, защото без свобода няма Логос на света, няма Смисъл на света. Без мрак няма светлина. Доброто се открива и побеждава чрез изпитанието на злото.
Свободата прави възможни и злото, и доброто. Злото, излязло от недрата на свободата, без която светът няма смисъл, не е самостоятелно битие. Злото е небитие, което трябва да се различава от първоначалното нищо.
Но небитие съществува и то може да притежава огромна сила, силата на лъжата. Злото е измама на битието, карикатура на битието, извратеност и болест на битието...
(със съкращения)
Източник и цялата публикация – https://www.svet.bg/
Превод Димитър Кирков
Откъс от съчинението „Философия на свободния дух”, изд. „Захарий Стоянов“, 2006 г.
Николай Александрович Бердяев (1874-1948) е руски философ и публицист, основен представител на руския религиозно-философски ренесанс от началото на ХХ век.
Николай Бердяев за Личността
Контра-конспирация (контра-дезинформация...
НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ: ЦАРСТВОТО НА СВОБОДАТА ...
Контра-конспирация (контра-дезинформация...
НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ: ЦАРСТВОТО НА СВОБОДАТА ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1329
Блогрол
1. Господня молитва
2. "Отче наш" Обяснение на Господнята молитва
3. Отче наш - от Уикипедия, свободната енциклопедия
4. ВСЕМИРНОТО ПРАВОСЛАВИЕ
5. КРСТ ЈЕ СИЛА И СЛАВА !
6. "Отношението към Св. Богородица в Православието, в сектите, и в нехристиянските учения. Лектор:д-р Десислава Панайотова - директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий", който работи при храма.
7. ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
8. ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
9. ПРАВОСЛАВИЕ. БГ - Православие България
10. Независим интернет-портал Православие България
11. БИБЛИЯ - КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕТХИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ
12. СПИСАНИЕ - ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ
13. СОФИЙСКА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ "СВ. ЙОАН РИЛСКИ"
14. Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий"
15. ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ
16. ЖИВО ПРЕДАНИЕ
17. ПРАВОСЛАВИЕ, БОГОСЛОВИЕ, СЪВРЕМЕННОСТ - ЗАДРУГАТА
18. ВСИЧКО ЗА СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ - ЛИТУРГИЯТА
19. СЛОВО ЗА МОЛИТВАТА НА СВЕТИ ЕФРЕМ СИРИЕЦ- ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧЕТИВО
20. НЕ РАЗПИТВАЙ
21. ТАЙНИТЕ КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС......
22. НИКОГА НЕ ГИ ЗАБРАВЯЙ.... ТЕ ТИ ДАДОХА ВСИЧКО.
23. БИБЛИОТЕКА - ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
24. ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
25. ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
26. ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО.СОМ
27. ДОБРОТОЛЮБИЕ
28. ХРИСТИЯНСТВО И КУЛТУРА
29. ДЯКОНИЯ.БГ
30. ПРАВОСЛАВНА КЛАСИКА
2. "Отче наш" Обяснение на Господнята молитва
3. Отче наш - от Уикипедия, свободната енциклопедия
4. ВСЕМИРНОТО ПРАВОСЛАВИЕ
5. КРСТ ЈЕ СИЛА И СЛАВА !
6. "Отношението към Св. Богородица в Православието, в сектите, и в нехристиянските учения. Лектор:д-р Десислава Панайотова - директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий", който работи при храма.
7. ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
8. ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
9. ПРАВОСЛАВИЕ. БГ - Православие България
10. Независим интернет-портал Православие България
11. БИБЛИЯ - КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕТХИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ
12. СПИСАНИЕ - ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ
13. СОФИЙСКА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ "СВ. ЙОАН РИЛСКИ"
14. Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий"
15. ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ
16. ЖИВО ПРЕДАНИЕ
17. ПРАВОСЛАВИЕ, БОГОСЛОВИЕ, СЪВРЕМЕННОСТ - ЗАДРУГАТА
18. ВСИЧКО ЗА СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ - ЛИТУРГИЯТА
19. СЛОВО ЗА МОЛИТВАТА НА СВЕТИ ЕФРЕМ СИРИЕЦ- ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧЕТИВО
20. НЕ РАЗПИТВАЙ
21. ТАЙНИТЕ КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС......
22. НИКОГА НЕ ГИ ЗАБРАВЯЙ.... ТЕ ТИ ДАДОХА ВСИЧКО.
23. БИБЛИОТЕКА - ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
24. ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
25. ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
26. ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО.СОМ
27. ДОБРОТОЛЮБИЕ
28. ХРИСТИЯНСТВО И КУЛТУРА
29. ДЯКОНИЯ.БГ
30. ПРАВОСЛАВНА КЛАСИКА
