В ТЪРСЕНЕ НА ФИЛОСОФСКИЯ КАМЪК

Обвинили го в подкупи и лишили от всички длъжности. Скоро след това го помилвали, но той не пожелал да се върне в политиката.
Приел като свое призвание да търси истината. Стигнал до идеята, че пътищата към нея са три:

Тръгналите по „пътя на мравката”* „намирали” безкритично познание и заприличвали на алхимици.

Движещите се по „пътя на паяка” „изтръгвали” от себе си умозрително познание и се превръщали в схоластици.

Само тези, които вървeли по „пътя на пчелата”, успявали да „съберат” заедно опита и теорията. При положение че се освободят от четири вида идоли, т. е. предразсъдъци.

За  първите определил като „идоли на рода”. Разумът и сетивата на човека са „криво огледало”, което деформира реалността.

„Идоли на пещерата” нарекъл вторите. Всеки човек вижда по различен начин нещата. Не се стига до изводи, валидни за всички. Зависими са от качествата на отделния човек и неговото възпитание.

Третите били „идоли на площада”*. Думите, с които си служат хората, не ги водят към света. По-скоро преграждат пътя им към него.

Като „идоли на театъра” обозначил четвъртите. Мненията на всякакви авторитети пречат да се стигне до същността.

Тези и подобни неща говорел в ренесансова Англия един бивш лордканцлер и пазител на държавния печат.
Името му е Френсис Бейкън. По-късно мнозина предположили, че псевдонимът му е „Уилям Шекспир”.
Че идеите му са достоверни, били сигурни. За всяко време и място.