Евангелието съдържа много неща, които са доста трудни за възприемане – най-обезсърчителното е Кръстът. Кръстът - защото лесно може да се разбере какво означава да се бориш срещу нечии идеологически опоненти. Но какво означава да бъдеш разпънат заради тях – всъщност според мен да се качиш на Кръста вместо тях – е, това е шокиращо! Ще бъде прекрасно, ако светът разбере какво е Кръстът… това е истински кол забит в естествения интелект на човека. И самият Бог да бъде разпънат? Този, Който по дефиниция е властимащият?

Не забравяйте, че Христос беше разпънат заради точно тази причина: защото те искаха Той да разпъне другите: „Ние се надяваме, че Той е Този, Който е избран да освободи Израел“… Когато са видяли Христос да възкресява Лазар от мъртвите, знаете ли какво е минало през умовете на юдеите? „Ех, тук ще имаме перфектната войска; ще се придвижваме напред, и Той ще бъде в тила и ще възкресява всички, които са убити.“ Можете ли да си представите една такава армия? Христос зад тях, благославящ; еврейските войници отпред и Христос – веднага! – само с една благословия върху всеки, който е убит и мъртвият войник става отново. С една такава армия цялата Римска империя би могла лесно да бъде превзета за седмици!

Ето защо те Го посрещат с палмови клонки на Цветница. И когато Той казва: „Вижте, този Кръст е наш, а не чужд…“, че „Кръстът е предназначен за Мен да обичам римляните, а не да ги унищожа“, тогава идва моментът, в който те Му казват: „Тъй, за това ли си тук?“… Психологически механизъм – цялата обич се обръща в омраза, за секунди. Да, или не? Когато идеалът на егото ми е засегнат, то тогава този, който е олицетворение на идеала на егото ми – според психоаналитиците – моментално става обект на максимална омраза, докато само преди малко е бил обект на максимално желание, на максимална любов.

Така, от онзи момент нататък, самото разпъване е било въпрос на няколко дни...

превод: Мартин Димитров
Източник - sveticarboris.net/index.php