"Нека замълчи всичко, което се нарича човек!
«Да мълчи всяка плът човешка!»

 Смъртта е страшна тайна, братя, но най-страшното е когато човеците предават Бога на смърт и желаят да Го убият напълно, да Го уни­щожат съвсем, цял да бъде мъртъв, цял — без остатък.Днес е ден, когато човеците са страшни за Бога, понеже мъчат Бога както никой никога не Го е мъчил; защото те плюят по Бога, както никой никога не Го е оплювал; понеже бият Бога, както никой никога не Го е бил.

Нека замълчи всичко, което се нарича човек!

«Да мълчи всяка плът човешка!» Нека никой не се хвали, че е човек, нека никой не хвали човечеството, понеже ето: човечеството не търпи Бога сред себе си, то убива Бога. Нима е за хвалене това човечество? Нека никой не се хвали с хуманизма! Ах, та той е цял единствено — сатанизъм, сатанизъм, сатанизъм…Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оногова, Който е украсил човека с безсмъртие. Трънен венец плете човечеството около главата на Оногова, който е изплел венец от звезди около земята! Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.

В мъченето на Бога човек е по-немилосърден и от дявола. Не вярвате ли? Чуйте какво разказва един очевидец: «Тогава Го заплюваха по лицето» (Мат. 26:67) — по Неговото лице, по Неговото чудно и прекрасно лице… Господи, защо устата им не се покриха с проказа и не се превърнаха в язва? Не затова ли, да ни научиш на търпение и кротост?… Заплюваха онова дивно, онова благо Лице, което струва повече от всички съзвездия, от всички блаженства. Какво говоря? — Да, по-драгоценно от всички блаженства, понеже в това кротко Лице е всевидното вечно блаженство, всевидната вечна радост… Заплюваха онова светло Лице, пред което морето се смиряваше и умиляваше; онова Лице, което умиротворяваше смутените души и даряваше покой на всички. И вие се хвалите с човека? Ох, свийте си знамената, вие молци и нищожества! Никой, никой не трябва толкова много да се срамува от себе си както човекът — никой от бесовете, никой от зверовете, никой от животните… Човеците заплюват Бога — има ли нещо по-ужасяващо от това? Човеците бият Бога — има ли нещо по-бесовско от това? Братя, ако нямаше ад, би трябвало да бъде измислен, да се измисли за човеците – само за човеците… Него, Твореца и Спасителя, Го заплюват и бият, а Той кротко и мълчаливо търпи всичко. Има ли какво да кажеш в свое оправдание ти, който за всяко оскърбление отвръщаш с оскърбление, който връщаш за злото зло, който кълнеш кога те кълнат и мразиш кога те мразят? Отвръщайки на злото със зло, Ти заплюваш Господа Христа; мразейки ония, които те мразят, ти биеш и мъчиш Христа; въздавайки за обидата обида, ти безчестиш Господа Иисуса, понеже Той не е правел това.

И Пилат предаде на разпятие кроткия Господ (Иоан. 19:16). И разпъват поругания Бог; приковават Го на Кръста. Нима забивате гвоздеи в ръцете на Христа — ръцете, които изцелиха толкова болни човеци, които очистиха толкова прокажени, които възкресиха толкова мъртви? Да замлъкнат ли устата, които говореха тъй, както човек никога не е говорил? Иаире, где си? Лазаре, где си? Наинска вдовицо, къде си, къде си да защитиш твоя и моя Господ? Нима разпъвате Него — надеждата на безнадеждните, утехата на неутешимите, окото на слепците, ухото на глухите, възкресението на мъртвите? Мигар забивате гвоздеи в тия свети нозе, които носеха мир, които благовестиха, които по морето като по сухо ходеха, които бързаха към всички болни, към мъртвия Лазар, към гадаринския бесноват?

св.Юстин Попович

Епъ,щом си казала,да си замълчим.Кво пък,нищо не губим,нали...
Само не ни е ясно,защо биеме барабана с цял постинг в блога.
Глупостта ходи по хората!