В старата Европа на мястото на изоставените манастири и опустелите храмове възникват ашрами (манастири на поклониците на Вишну, дзен-будисти и други езичници) и атрошани (капища на огнепоклонници). Езическите мисионери – гурута, махатми, факири и маги, са излезли из улиците на градовете на лов за християни, забравили за Христа, за да ги уловят в разпънатите мрежи, да ги направят духовни пленници и своя плячка, също както няколко столетия по-рано европейските главорези ловели негрите в джунглите и пустините на Африка, все едно става въпрос за зверове, за да търгуват с тях като с жива стока на пазарите за роби. Хората, попаднали в духовна зависимост от тези окултни поробители, губят своята воля и стават също толкова безпомощни, колкото робите в трюмовете на пиратските кораби, превозващи ги през океана.

Езичеството оживява като ранения звяр от Откровението и встъпва в смъртоносна схватка с християнството сякаш иска да получи реванш за предишното си поражение. Езичеството представлява конгломерат от различни учения, ритуали, митове и мистерии, но съдържа и нещо общо, което лежи в неговата основа и го обединява в единно демонично поле.

В тази статия ще се спрем на един основен пункт от пантеистичната антропология и сотириология – метемпсихозата – учението за прераждането, духовната еволюция, която индийският йога и теософ Вивекананда остроумно сравнявал с дарвинизма. Тази теория е характерна за езическия свят. Споделят я освен гореупоменатите религии и секти също и теософите и антропософите, а от мюсюлманските мистици – друзите измаилтяни и някои тайни секти, възникнали на границата на браманизма и исляма.

Според метемпсихозата душата преминава дълъг еволюционен път от низшите форми до човека; освен това заради греховете си тя може да бъде върната отново в примитивно низше същество и дори в растение. Всеки човек като от сянка бива съпътстван от кармата (действие, въздаяние) – тази духовна карта на целия човешки живот, която не само проектира и строи новия психофизически индивид, но и създава среда и ситуации, през които преминава бъдещият живот на човека, тоест кармата притежава творческа сила.

Според индуизма в света реално съществува само един абсолютен дух – брахман, който твори световете чрез собствените си блянове – илюзии за живот извън себе си, за материалния космос и множествеността на формите на битието. Той обитава в човека под името атман (равен, тъждествен на брахман). Човекът има няколко обвивки, но неговата същност е атман, останалото е илюзия. Впрочем илюзията се разглежда не като пълна пустота, а като въображение на брахмана, тоест като относителна реалност.

Медиативното^[1] отъждествяване на света с абсолютния дух освобождава атмана от илюзорния живот. Материалността (пракрити) и илюзията (майя) създават лъжливи форми, а дейността на съществата в тези форми създава невидимо, присъщо на тях динамично поле – карма. Един човек преживява огромен брой превъплъщения, докато не достигне просветление (за индуистите това е крайното отъждествяване с абсолюта, а за будистите - потъването в нирвана). Макар езическите учители дебело да подчертават зависимостта на кармата от нравствеността, в същото време, както след това се оказва, в тях нравствеността носи релативен характер (например в Монголия и Китай съществува зловещият култ на Чингис хан, към чиято гробница прииждат поклонници на поклонение). Просветеният мъдрец не е свързан с нравствените предписания за добро и зло, той стои отвъд доброто и злото.

Не бива да се забравя, че за нравствеността е необходима свободна воля и възможност за избор, а програмираното добро от добро се превръща в необходимост. Да предположим, че атманът съществува в стръкче трева. Този стрък няма възможност за избор между добро и зло; той израства, повяхва и изсъхва. Какво е научил той? Как се е образувала около него неговата карма? Защо той се е превъплътил в червей? Нито цветето, нито червеят имат съзнанието на своя атман и способност да различават добро и зло. Те са нравствено неутрални, тъй като са обусловени само от вложената в тях програма за действие.

Нравственост е налице там където може да има оценка на собствените постъпки. Нравствеността е налице там където има норма и образец за поведение. Не можеш да кажеш, че червеят е безнравствен, ако той е ял ориз в градината на брамина, или да кажеш, че той е високонравствен, защото е бил изяден от врабец. Къде е вътрешният стимул за превъплъщаване в по-висша форма? Ако той е в придобития опит, то в какъв конкретно опит – да отваряш цвета си сутрин и да го затваряш при залез слънце? И защо кармата на червея трябва да го превърне в оса? С какво осата е по-добра от червея? С това, че жили и краде меда на пчелите? Но осата не можеш да наречеш крадла, защото тя върши това, нямайки свободна воля и избор.

Какво всъщност представлява кармата? Ако душата на крадеца за наказание бъде заселена в тялото на муха, нима от това душата ще стане по-добра? На какво ще се научи тя, пропълзявайки в помийната яма? А какво представлява преселението на душите при зверовете и животните? В техния свят е налице безпощадна борба: унищожават се и се изяждат едно друго. Индуистът, който не вижда принципна разлика между животното и човека би нарекъл това канибализъм.

Възниква въпросът: нравствени ли са животните или не? Ако са нравствени, тогава това, че се изяждат едно друго, е безнравствено; ако са неутрални в нравствено отношение, тогава как може да се образува светла или тъмна карма? Могат да ни отговорят, че всички същества получават определени сведения и опит в процеса на самото битие. Но информацията за външния свят – света на илюзиите, би трябвало да потопи атмана в още по-плътна обвивка от призрачни представи и преживявания. Каква ценност могат да имат сведенията за този свят, който трябва да съблечеш, за да намериш себе си?

Ако атманът е равен на брахмана и поради това е тъждествен на самия себе си, тогава кое е това, което еволюира? Очевидно – самата майя. Изменят се съчетанията на дхармите – психоенергичните елементи, които според учението Махаяна (най-разпространения клон на будизма) и адвайта-йога (най-разпространената школа в йогата) и особено според ламаизма (тибетско-монголския клон на будизма, наречен „философски будизъм”) се явяват по същността си небитие.

Могат да ни възразят, че учението за абсолюта, пребиваващ в душата се отнася само за човека. Но първо, това не е така. Всичко живо се явява вариации на брахмана и формите на живот от теософите често се изобразяват като стълбица. Ала да приемем условно постулата на нашите опоненти: „Преселението на душите е принцип в развитието на човечеството”. Какъв опит придобива човек от реинкарнацията? Каква информация усвоява? Ако човекът е забравил за своите предишни животи, тогава страданията, които е изпитвал, са подобни на удари получавани в тъмнина: той не знае кой го бие и защо го бие.

Ако сведенията за предишни въплъщения са преминали не в съзнанието, а в подсъзнанието, тогава значи човекът е детерминиран от своето подсъзнание. Нравственият избор става нещо като фикция; освен това получаваната от човека информация съдържа огромна част лъжа. Още Платон е смятал изобретяването на писмеността за отрицателен фактор в историята на човечеството, защото устното предание подбира и съхранява само нужното и ценното, пропускайки сведенията през прецизен филтър; а книгите еднакво съхраняват както истинното, така и неистинното, както нужното, така и безполезното, и в някои случаи самата информация става източник на дезинформация.

С всяко столетие човекът се отдалечава от природата. Той живее в изкуствени условия, затова неговият жизнен опит става все по-зависим от външни източници. Според учението за преселението на душите човешките поколения би трябвало да стават все по-добри и все по-добри. Теософката Ана Безант уподобявала този процес на изкачване по стъпките на храм. Но ние виждаме точно обратното: духовна ентропия (енергиен хаос). Човечеството започва да преживява своя залез. Техническият прогрес особено през ХІХ и ХХ век се превърна в еволюция на машините и инволюция на човека като духовно същество. Тези два века поради необичайната сила на разрушителните войни, кървавите революции, садистичните жестокости, тоталната лъжа и лицемерие, приличат на нравствена агония на човечеството.

Не по-малко страшен фактор в съвременното общество е емоционалната хладина и безразличие на хората един към друг. Това е процес, който се развива пред очите ни с катастрофална бързина. Ако преселението на душите говори за стъпала на храм, по които се възкачва човечеството във всяко свое поколение, то това е храм, чиито стъпала водят надолу в подземието, където сатаната „поръчва музиката”.

Днешният човек губи нравствените си устои. Той става все по-безпринципен прагматик, за когото целта на живота се състои в удовлетворяването на страстите. Системата на телевизията, обхващаща целия свят като с пипала на октопод се впива в душата на съвременния човек и неговото подсъзнание още от детство, и влива в него мътни потоци – картини на секс и насилие. А в същото време преселението на душите ни говори за очистване и одухотворяване на човечеството.

Изкуството е най-непосредствената проекция на съдържанието на човешката душа, а също и на подсъзнанието. Но какво виждаме в съвременното изкуство? Рок музиката изобразява вътрешния хаос на душата, който изскача навън чрез дисонантни звуци сякаш някой умопобъркан е захвърлил облеклото си, изскочил е от лудницата и с диви викове тича из улиците. Абстракционизмът в живописта е феерия на катастрофата, предчувствие на бъдещи глобални разрушения и настъпващите конвулсии на близката смърт. Декадансът в изкуството - живописта, музиката, поезията и скулптурата – е разрушаване на конструкциите, потъване на душата в мрак, или, което е по-вярно, явяване на мрака, в който се намира душата. Христос, Синът Божий, е наречен Светлина и Логос. Сатаната е безумие, тъма и хаос.

Христос е посочил знаменията на последните времена: „Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта” (Мат. 24:12). Ние навсякъде срещаме безсрамието на греха и оскъдността на любовта. „Ще намеря ли вяра?” – е казал Христос. Виждаме разпространяване на лъжеучения и суеверия, на магия и окултизъм. А какво да се каже за неотдавнашния атеизъм – пошъл и жесток, залял земята с кървав дъжд! Интересно на кое стъпало от храма стоят атеистите? Поддръжниците на преселението на душите закриват очите си и крещят: „Човечеството се очиства, освобождава се и се одухотворява: Харе Кришна, Харе Рама!”

Но да погледнем преселението на душите от друга страна. За човека след любовта към Бога, най-висша ценност е любовта към ближния, любов към конкретен човек като личност и неповторим индивид. Преселението на душите разрушава тази любов, това учение разлъчва хората един от друг, то ги представя като маски, танцуващи в съновиденията на Брахман. Преселението на душите прави близките далечни, роднините – чужди. Космосът с милионите светове то превръща в илюзия на Брахман, която възниква като сянка, за да се разтвори и изчезне в метафизичната бездна на пустотата – във „великото нищо”.

Християнството учи за уникалността на човешката личност, за задгробния живот на душата, за възкресението на мъртвите и срещата във вечността, където вече няма да има разлъка, за озарението и преображението на човека от незалязващата светлина на Божеството.

В зората на човечеството змията прелъстила Адам със забранения плод като с талисман, в който уж били заключени тайни знания и божествени сили. И прародителите, след като повярвали на змията, се лишили от Едем и станали плячка на тлението и смъртта.

Многоглавата змия на езичеството в залеза на историята отново прелъстява нашите съвременници със същото обещание на съкровена древна мъдрост и богоравенство, като цената е отхвърляне на кръста, и накрая тази многоглава змия разтваря за всички вратите на преизподнята.

Източник - http://budiveren.com/

Сайт на архимандрит Рафаил (Карелин)
Превод: прот. Божидар Главев

[1] Свързано, свойствено, характерно за медитацията. – бел. прев.