идещи от непознати светове.

Морни, жадно предусетили,

чужда рана в телата им гори.

Безжалостно гори в съня им,

съдбата им кипеж от злъч.

Прегръдка на предвечното -

събра ги, отречени за жертва,

пак обречени... за път.

Над тях надвиснала грамада,

черна, безводна пустош е тъма.  

В кръжило от хищни птици в злак

любовта им жестоко бе убита –

разплата за просещите милост в скръб.

Без храм, без олтар – чужда рана

в душата им светило... е потир.

И с диханието на небето -

когато нищо не е съществувало...

Възнесоха се – знам!

 АУМ
Sidhaartha Т.П.