Пътнико знай, не обръщай се, не свеждай глава пред приземното, знай душата ти ще убият и рани прорезни на лика ти - единствено те ще останат белези на звездици от огъня, с тях твориш  - скритото ще овладееш  и всички простори с мисълта на творението ще познаеш.

 Знай, не люби,  тишината в тебе отведнъж проблясък е в безмъвното ще те отведе, всички окови ще строшиш без замах владение победа истинска ще е...

 Узнай - синовният сътворец по дни ще познаеш, в ромони на ручеи неотпити в позлатни буйни и пенливи разливи, потоци оглеждат се в очи ти...

  Хей пътнико не люби, знай, раздай всичко в мълчание  и ще видиш разкъсаната гръд на птиците, в смъртта единствено познава се трепета на живота, тайната на устните ти отведнъж блести... да изкажеш неизречимото, в безжалие в раздяла от минало и бъдеще, това което не е ни в живота ни в смъртта - сега е, ден в невечерието ще познаеш...

  Не люби, знай, тогава ще познаеш душата на всеки как светлина е, идеща из опал... искра е, и ще браниш  страховито и отведнъж всичко претворява се, преобретява, свещена тайна.
 
 Хей пътнико - знай, не люби! Кажи...
Sidhaartha Т. П.