Пресвета Богородица е Майката на новото творение ­ творението в Христос. От нея - една човешка личност, се роди Новият Адам - Христос, и в нейното лице се възобнови цялото творение. По този начин новото творение се яви в света не само като дар на Божията благодат, но и като резултат на човешкото съдействие в благодатта. Без Божията благодат възобновяването на света е съвсем немислимо, но човек не съдейства ли на благодатта, тя си остава безплодна. Тази истина важи не само за в рамките на личния човешки живот, но и за човешката история въобще.

Разбира се,  не човешкото съдействие е онзи фактор, който осигурява Божията благодат, защото Бог не е немощен, та да изпитва необходимост от човешкото съработничество. Само че Той не желае да налага Своята воля върху човека, защото цени личната му воля и свобода. Затова за всеобновяването на света, тоест за онова възстановяване на цялото мироздание в първоначалния му благ вид, при който грехът бива унищожен, е необходимо и личното човешко съдействие. Само чрез него човек става съработник на Бога както във възобновяването на самия себе си, така и на цялото творение.

Човешкото съдействие на благодатта се състои преди всичко в личното съгласие за приемането на благодатта. 
Само по себе си то е пасивно действие, но затова пък притежава изключителна динамика. Защото е нужна е пълна активност от човешка страна за отстраняване на всички онези пречки, които са възникнали вследствие на непослушанието и възпрепятстват благодатта да се изяви в самото човешко същество...

Пресвета Богородица чрез своята пълна преданост към Бога напуска злото и отчуждението, за да се завърне в добродетелта, т. е. към естественото човешко състояние. Както отбелязва св. Николай Кавасила, във времето след извършването на първородния грях, когато грехът властвал над целия човешки род, а злината изглеждала естествена, Пресв. Богородица се противопоставила на всяко зло и предоставила на Бога неосквернена човешка красота. Поради това тя е наречена и е - венецът на човешкия род.

В нейната личност древните пророчества намират своето изпълнение, а множество предмети и свети символи на Ветхия Завет разкриват своя смисъл и значение: скинията на Авраам, стълбата на Яков, кивота на Завета, скрижалите на Закона,  златната стомна, кадилницата, трапезата и т. н. Като цяло почти всички чудеса от историята на Израил, с които е подготвяно идването на Христос, се приемат от Църквата като предобрази на личността й: горящата, но неизгаряща къпина; преминаването на Еритрейско море; огненият стълб, който водел израилтяните през пустинята; Аароновият жезъл, който покарал клонки; огнената пещ, която разхлаждала и т. н. В личността на Пресв. Богородица, както и в самите тези събития, се побеждава природният порядък на нещата и се проявява свободата от робството на естеството.

Присъствието на Пресвета Богородица в света е органически свързано както с неговото спасение като цяло, така и с това на всеки вярващ. В Пресвятата се съсредоточава цялата история на човешкото спасение. Тя е, която прави възможно включването на човека в Църквата и удостояването му с живот вечен. Пресвета Богородица, отбелязва св. Григорий Палама, е "причината, закрилата и застъпницата през вековете". Чрез плътта, която тя зае на Христос, се съгражда Църквата. Нейното лице радва цялото създание: "Чрез тебе се радва, Преблагословена, цялото творение".

Пресвета Богородица бе човек. Родена бе от човеци и участва във всичко, което е свойствено за човека. Тя обаче не се поддаде на злото, което трови човешкия род. Победи греха и сложи край на лукавството. Тази своя победа тя осъществи чрез съвършеното смирение и абсолютната любов, които съставят елементите на нейното същинско девство.

Пресвета Богородица не бе просто девица. Тя е Девата и по-точно ­ Приснодевата. Св. Григорий Нисийски в лицето на всеки един девственик вижда край на господството на смъртта. Наистина, смъртта, която по наследство се предава от първоотеца на поколенията му, се прекъсва всеки път в тялото на девственика или девственицата.  С други думи, девственото тяло затваря изхода за разпростирането на смъртта, започнало от първия човек и стигнало до девственика. Христос като Син на Дева, която няма естествен наследник, е новото творение. Също така и онзи, който живее в Христа, става участник в това ново творение: "Който е в Христа, той е нова твар".

Девството взето само като биологическо състояние не притежава никаква богословска или сотирологическа ценност.  Само че девството на Богородица не е само биологическо, а е всецялостно психосоматично състояние. То изразява нейното пълно и цялостно отдаване на Бога. Истинското девство на Пресвета Богородица е нейната нравственост. Приснодевата не обсебва нищо за себе си, нито бива обсебена от нещо. Предоставя всичко, а и себе си дори, всецяло на Бога. Божията воля тя прави своя воля: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти". Така нейното девство бива възпълнено и тя става приемник на Духа. Това означава, че Богородица роди Христос, Който донесе на света спасението и обновлението, именно чрез своето пълно доверие и послушание към Бога.

Новото творение, което навлезе в света чрез Пресвета Богородица, съчета в едно цяло противоположни реалности. Това, което преди е ставало само по изключителна Божия намеса в хода на природата и историята, т. е. по чудо, сега се явява в личността на Пресв. Богородица като ново творение и нова история. Тук девството е ръка за ръка с майчинството. Краят в предаването на смъртта се припокрива с началото на новия живот.

При това съчетаване в делото на спасението на противоположни реалности човешкото съработничество достига своята връхна точка. Девството като всецялостно човешко себеотдаване на Бога, като приживе смърт в света, се свързва и се единява със Божието Себеотдаване в Неговото съвършено въчеловечаване. Пресвета Богородица става началото на новото творение и Пътеводителката (Одигитрия) в духовното съвършенство. Първа приема пълнотата на Божията благодат и я прави достижима за всеки според степента на личната му чистота. В своята "Омилия" за "Въведение Богородично" св. Григорий Палама ни е завещал едно възхитително описание на личността на Пресвета Богородица като образец на духовното съвършенство.

Пресвета Богородица бе поставена по-високо от всички ангелски сили. Тя е "по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите". Величието, което човешката природа позна в нейната личност, надвишава величието на цялото творение. Така става понятен и поздравът към нея: "Радвай се в Бога, ти, която втора след Троицата Бога имаш". Към това величие се присъединява и всеки човек, който живее по примера на Пресвета Богородица.

Пресвета Богородица не само опази Божия закон, но и изцяло се посвети на Бога. Направи от Неговата воля своя воля. Прие Божието Слово  и стана Негова Майка: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти". Тези думи, отбелязва св. Николай Кавасила, преобразиха земята в небе, опразниха ада от окованниците, превърнаха земните жители в граждани на небесата, сбраха в съюз ангели и човеци.

На жената, която облажила Пресвета Богородица за това, че Го е родила и кърмила, Христос рече: "Блажени са и тези, които слушат словото Божие и го пазят". С други думи, освен Пресв. Богородица, която в даден исторически момент роди Словото Божие като Човек в света, също и всеки един човек, който слуша Божието Слово и го прилага в живота си, съучаства в това блаженство, защото по мистичен начин той заема мястото на Пресв. Богородица. "Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват". 
 Както отбелязва св. Максим Изповедник: "Божието Слово, Което в даден момент се роди по плът, поради човеколюбието Си постоянно се ражда по дух в тези, които Го желаят. Става Младенец, Който се изобразява в тях чрез добродетелите. И се проявява дотолкова, доколкото може да побере този, който Го приема".

Майчинството не е някаква отвлечена идея, а е лична връзка. То по уникален и неповторим начин свързва майката с детето и детето с майката. Христос е истински Човек, защото се роди от Приснодева Мария. Приснодева Мария е истинска Богородица, защото роди Богочовека Христос. На тази лична връзка, която Църквата изобразява чрез свети икони като "Богородица с Младенеца", "Богородица Млекопитателница", "Богородица Умиление", се крепи цялото тайнство на спасението в Христа и на обновяването на света, на новото творение. Тази лична връзка именно посочва и какъв трябва да е характерът на общението на човека с Бога в новото творение...

Докато, духовното раждане на Христос в човешкото сърце подсказва вида на отношението, което Той желае да има с него. Само онзи, който приема Христос в самото си сърце и Го отхранва там чрез самия си живот, успява да развие истинска, т. е. свободна и лична връзка с Него. Най-висша форма на тази връзка има Пресвета Богородица - Майката на новото творение. Всяка друга връзка с Христос, развивана на безлично или идеалистично ниво, стои извън пределите на новото творение. Като връзка формална или идеалистична, но не и християнска и църковна, тя остава вън от него.

Само чрез свободно послушание и себепредоставяне на Божията воля човек участва като уникална и неповторима личност в живота на новото творение. Живее като член на Църквата, която е Тялото на Христос ­ на Сина на Пресвета Богородица, и духовно заема мястото на Богораждащата Дева. Православната Църква не прави разлика между Тялото на Христос и това на Църквата. Тялото Христово е едно и неделимо. То е Тялото, което бе родено от Приснодева Мария, което бе разпнато, и което възкръсна, и застана отдясно на Отца. То е Тялото, в което всички взимат участие чрез тайнството на св. Евхаристия. Тялото, в което се гради новото творение. То е мястото на живите, явило се в света от вместилището на Невместимия ­ Приснодева Мария, Майката на новото творение.

(със съкращения) 
Из книгата "Православен духовен живот", СИ, 2011 г.
Превод от гръцки: Анула Христова