В съдържателния свят на Свещеното християнско Писание (Библията) и разгърналото се чрез него творчество на св. отци се разкрива непозната, благодатна възможност у човека – дара да бъде духом крилат, т.е. да се лети не само във видимото време-пространство, но да се преодолява непроницаемата граница с невидимия духовен свят и да се стига до Горния, Вишния Йерусалим и наднебесната Божия Престолнина – непристъпната Светлина, в която Бог обитава (1 Тим. 6:16).

В„Слово за милостинята” св. Йоан Златоуст изобразява изключителната сила и дръзновение на чистата милостиня, възмездявана в наднебесния духовен свят и дори  в Съдния ден, тя е уподобена на царица, която отваря наднебесните врати, на чудна птица и на девица със златни криле: (Мт.13:42);(Пс. 102:8);(Пс. 67:14).

В алегорическото уподобяване на милостинята за царица и девица са приложени земни образи и представи. И тук следва да се припомни, че в тях слабо се оглежда наднебесната духовна действителност - неизобразима и недостъпна за сетивата на човека. Това се подчертава в разказите от „Патерика” и Вилнюския „Златоструй”, където авва Макарий беседва с двамата ангели: „Впрочем, земные вещи принимай за самое слабое изображение небесных”

Друга открояваща се черта в словото за милостинята е присъствието на категориалното понятие светлина в образите на „златните криле” и „посребрените пера”. Вечният Бог на Завета е невидим Дух, всемогъщ, всезнаещ, Промислител и Спасител. Бог „обитава в непристъпна светлина” (1Тим.6:16), присносъщна и несътворена. По причастност, а не по същност, енергията на Божията светлина осиява чистите души. Свидетели на озаряване стават Христови ученици, които присъстват на Таворското събитие – Преображение Господне.

Всички, които носят в себе си Св. Дух, са светлиноносци. Върху основата на Св. Писание срв. (Йоан.1:1-14), св. Атанасий Александрийски утвърждава: „Свет есть Бог, а подобно свет есть и Сын, потому что Он той же сущности истинного света... И все те, кто носит в себе Духа светоносны, а светоносные облечены во Христа; и облекшиеся во Христа облекаются в Отца”.

Да постигнат подобно състояние се стремят християнските подвижници, когато „душа, удостоенная Духом, уготовившим ее в престол и обитель Себе, к приобщению света Его и осиянная красотою неизреченной славы Его, делается вся святом, вся лицом, вся оком” (св. Макарий Египетски). Така всяка душа, съвършена (τЭλεον) в усърдието и вярата, се облича (Tνδэσασθαι) в Христа и встъпва по причастност в единение с небесната светлина на нетленния Образ. Пресвета Богородица и светиите се онагледява невидимото присъствие на светлиноносния дух.

В иконографската символика златото е „овеществена светлина”(И. Е. Данилова) и с нимбовете в иконите около ликовете на Иисус Христос, Божията светлина и сила (енергия). Св. Йоан Кръстител и ангелите се изобразяват с криле от злато, т.е. с невеществени криле от светлина. Началото на тази традиция идва от устрояването на скинията с кивота, където са изобразени златни херувими с криле. В книга „Изход” Бог с думи към Моисей ръководи изработването на скинията срв. (Изх.25:18-20). Ето защо псалмопевецът Давид възгласява за Господ – Утвърждение, Прибежище и Избавител срв. (Пс. 17:10-11).

Така зримо, прочее, се представя и върховният дар Божи – духом да бъдеш крилат (срв. Иез. 8:3). В предговора към „Устав на св. отци, даден от Бога как да се пее Псалтирът” просветляващата Божия благодат издига до Бога духом окрилените светии, за да получат богопреданните правила за пение - срв. (Прем.Солом.3:6); (Пс.50:9)10.

Изпълнен с божествения дух, преп. Теодосий Търновски е „крилат въздухоходец” в стихира от службата за него, написана от йеросхимонах Спиридон Рилски. В житие на св. Паисий Пустинник от Йоан Колов „слезлият от небето ”Константин Велики известява за по-голямата слава и чест на монасите в Царството небесно. срв.(Откр.21:12) © Димитър В. Петров-Кенанов