ВДЪХНОВЕНИЯ :: СЯНКАТА НА МОЛИТВИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2018 22:34 - СЯНКАТА НА МОЛИТВИТЕ

Автор: sidhaarta Категория: Лични дневници

Прочетен: 713 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 10.07.2018 13:18

Духът ще заридае без глас сломен от страх печален
и в хор ще викнат ангели на глас
от не една душа страдална.
Но тогаз по-напред ще викнат в молитвите нетрайни.
С теб били са и ще бъдат с теб навред,
сред сенките от духове незнайни.
Пръст в пръстта.
Плът в плътта.
Кръв в кръвтта.
Сълза в сълзите.
Очи в очите.
Души в душите.
С надгробния воал от мечтите, някъде там
сред мъртавците.
И стенат живите в прегръдка от не една сълза
и безброй са те в безмилосна целувка...
душата на мъртвеца загубена сред сенките от самота.
Но бди с примирие ти бди, пред таз изстрадала душа,
когато духовете зли ще бъдат по-щастливи
посред нощната тъма.
С нови одежди и вечни надежди
и вопли нетрайни и думи незнайни,
сред сенки, които умират тихо
в тъгата незнайна.
Скрита дълбоко под тихият ропот
на тленни останки и призраци странни
на мисли нетрайни в сънища нелеки.
И влизат тихо печални образи навред,
сънища, който съзирам аз в мислите
издъхнали на някой нищожен човек.
Но сред вопли тогава един самотен глас
ще възроптава в самотата на духът.
И отново, когато падне здрач -
сянка потайна, зла и безкрайна ще тегне,
като злокобна смърт.
Сред мъртвите полета ще прелита
на шир и на длъж.
И отново в безкрайност, тъгата незнайна
ще бъде, тя в мен спътник навред.
Душата отлита с молитвите скрита
ще заридае тя, без глас и лутаща се
в пространства... далече напред без име,
което в утеха скитник ще върви по пътя си все надалеч.
И в ангелски хор ще ридаят в тъмен кръгозор,
сред самотните сенки на духове зли.
Но щом се заздрачава някой друг
ще възхвалява тази прокоба -
невидима смърт.
И друг ще открие, когато сме ние,
от този невидим сън.
И само в мрак от безжизнена плът,
отново ще заридае духът в нас
Сред сенки от кръв с целувките
мрачни на някой зъл дух.
В тайни заспиват сломени без глас
молитви нетрайни и болки незнайни...
сред сенки, които ще плуват завинаги в кръв.
Сълзите далечни са думи безмълвни, които
заспиват във всеки един от нас.
От всичките тайни, там има една тайна
на гроба на всеки мъртвец.
И сякаш тогава, нов свят ще възхвалява
смъртта от странства и страх.
И тя ще идва отново,като нощна прокоба
като невидима бяла мъгла, когато
се преплита с писък от викове,
сред сенките отвъд ноща.
В символ незнаен и миг нетраен
от тайни незнайни и призраци мрачни,
потънали дълбоко в духът на някой самотник.

"Мъртви Поеми" (Lestath)
kaldata.com

Нагоре