Unser Heiland – Нашият Спасител. Пастирът спасява, събира стадото си, запазва го, изцелява го. Спасение на разпасалото се. Спасителят с-пасява, защото е soter, ще рече наблюдаващ, надзираващ стадото,  за да го из-цели, когато се разпадне и разпилее.

Сберечь, сберегать. Тоест, спасителят е онзи, който събира онова, що се е разбягало, сбира го.

Heil означава здрав, цял, integer – недокоснат, непокътнат, нетрогнат.

Sauvage. На френски така се казва за дивия, дивака, запазилия се, оцелелия, спасилия се в недокоснатото си, ненарушено пространство. Дивакът е недосегнат, тъй като е изолиран човек. Sauveteur  се превежда като спасител.

Save, safe, saviour.

„Святий Боже, святий Крепкий, святий  Безсмертний, помилуй нас.“

Salvator.

Светостта е съхраненост, ненарушена или възстановена цялост – спасяване- а значи и спасение. Пустинниците са свети хора, защото са недокоснати и съхранени. Спасени. Диваци.

Sanctus, sanus, cunctus. Свят, здрав (цял), оцелял, целокупен. Свят. Целият свят. Опасващото ни. Или светлото, мястото на светлината?

Сакралното е нещо, което е скрито. Sacer – скрит, съкровен, недосегаем. Съкровище, сиреч святост. Сакралното е нещо скрито и значи спасено.

Ако една нация се стреми към това да бъде safe, тя не е задължена да бъде свята. Напротив, за нея е по-добре да бъде светска. Невъзможно е да има свят народ. Нацията по необходимост е светска, отворена за по-голямото от нея – за света. Но светското нещо затворено, интегрално ли е, или е по-скоро светло, открито и отворено? И двете, както е ясно.

Мисля си, че сега нашата нация просперира, независимо от усещането за застой, което се разгръща по плоскостите на всекидневието ни. Това усещане идва от скуката на нормализацията. Ставаме все по-близки до неща, които си представяхме и продължаваме да си представяме като невъзможни за постигане идеали. Макар и трудно, почваме да постигаме.

Дали нашата нация се нуждае от изцеляване, от спасение. Твърде силни са приказките  за жестоките болести и за разпада, за дезинтеграцията. Това повторение се разгръща постоянно, само че не ни върши работа. Има ги аргументите, но

Без – опасността е спасение. Звучи като противоречие, но не е. Обезопасяването налага, изисква опасване, спасяване.

Вероятно всичко казано тук от мен звучи като игра на думи. Но не е. Защото в изведените етимологически връзки могат да бъдат разчетени много от идеите ни за нещата, заложени в езика и езиците.

Връщам се към нацията. В момента тя изглежда обезопасена, защото е намерила спасение в една общност на нации, която гарантира интегритет  и безопасност. И тъкмо затова не бива да се говори в полза на разбягването. Опитите за разпасване като път към постигане на спасение са вредни. А трябва да останем невредими. В безопасност.