Тържествена вечер. Гала спектакъл лампади под небосвода искрят. Отново е празник, отново е театър когато ангели прелитат над фантомът духът.Отново завесата разкрива - светът безкраен в призрачен мрак. Любуват се страстно,герой и героиня с целувки злокобни понесени, като в песен от един карнавален маскарад. Духът ридае някъде далече - зад завесата плаче паднал ангел на някой изгубен актьор. Зад кулисно в сенки, лутащ се той напразно не дочакал спектакалът да започне в среднощният покой. Не остана вече нощ, нито спомен от денят, но духът му на самотен призрак ненадейно се обрече, като преродил се ангел в призрачната вечер.

Карнавален маскарад - светът на мъртвите е вечен. И сякаш този театър е безкраен с театрален грим от кървави сълзи, а там на сцената долу с фалшиви усмивки плахо те ридаят - театралните герои лутащи се напразно в голямото пространство - станали жертви на собствените си лъжи. Но зад сцената твар зловеща се прокрадва задкулисно тихо в мрак и с вопъл, молитвена в нежност - самият дявол си мечтае да грабне душата на някой невинен човек в страх. А този спектакъл е вечната безна. Театралната сцена е пъкленият ад. Духът на фантомът е рая прекрасен. Ангелите прелитащи са на мъртвите прахът. Актьорите невежи жалко, те ридаят и в пламъци горяха техните души, но това е тя илюзията безкрайна - не пoдвластна на сценарият - ще възроптае главният герой и през сълзи.

Тържествена вечер-гала спектакъл. Свещи и лампади угасват бавно в тишина. А там, над небосвода видения сновяха и призраци не стихваха сълзите си в ноща. Завесата пада - закрива всеки сценичен кът. Героите неспирно се лутат отново. Изпаднали в радост, ужас и скръб на сцената, която е утеха за всеки достойна.

Мъртви поеми "ТЕАТЪР НА САТАНАТА"