Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2018 21:59 - Израз на Словото чрез Духа*
Автор: sidhaarta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 541 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 30.05.2018 22:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Христовото явяване „веднъж завинаги”*- постановява уникалната и необратима ценност на Въплъщението. Възнесението въвежда човешкия елемент в дълбините на Отеца и полага последния печат върху спасението на човечеството.
Всичко, което идва преди това, е предобразяване и типология; всичко, което идва след това, е едно продължение на Въплъщението, неговото присвояване от всички човеци. Когато всички бъдат събрани в едно тяло, това ще състави „целия Христос”.
„Напоени от Духа, ние пием Христос”, така както св. Атанасий прекрасно го е изразил.  Времето на Петдесетницата дава на историята новия  облик – нейната Христификация. Истинното съдържание на историята е Христос; нищо от случващото се няма значение освен във връзка с Христа. Христос е също и Есхатонът.
След идването на Царя ние чакаме и се молим: „Да дойде Твоето
Царство”. Сега нищо ново не може да навлезе в Историята. Христос не може да бъде изпреварен. Но Самият Христос изпреварва Себе си. Неговото Пришествие залива Историята, Христос в славата Си залива историческия Христос, Неговия kenosis. Затова именно Светият Дух се позовава на Христос, на Неговото Въплъщение, а не говори от Себе си. Той възвестява Христос и явява есхатологическото Му изпълнение. По този начин Той трансцендира kenosis-а и постепенно разкрива Таворската светлина.

Той дава на света да види Своето в
идение на Христос и го приготвя за Страшния съд. Ето така Господнята молитва например може да бъде разбрана по различни на- чини. „Ежедневният хляб” в западната версия може да означава материалните нужди на ежедневието, а пък „насъщният хляб” на източната може да означава „евхаристийния хляб”, единствената подкрепа в последните дни.

„Избавлението
от лукавия” може да сочи аскетическата борба през Историята; но може също и да ни припомня за особените изпитания на последната битка. Да се „свети Твоето Име” ни приканва към непрестанно хваление, но също и означава мъченичеството на последните свидетели.

Монашеският текст, цитиран по-горе, говори за това свидетелство, за filius sapientiae, за човека във времето на велико изкушение. Той е свързан с чудес- ното определение на християните като: „всички, които са възлюбили Неговото явяване”, които поемат и разшифроват историята в светлината на Неговата собствена равносметка. По време на тайнственото си израстване човекът се подновява „от ден на ден”. На върха на своето обновление, който е и светостта, Светият Дух разкрива Христос в него и му показва метаисторическата норма на историята, нейната христологическа ентелехия. Грешката във Вечното Евангелие на Иоахим Флорски (калабрийски монах) и неговите последователи се състои в това, че като спекулират върху трите царства, трите епохи на еоните на Историята, те по този начин пропускат скритата природа на Светия Дух, Който не притежава ипостасно въплъщение. „Параклетофанията” – явлението на Духа – разкрива Христос през всички епохи на Историята и ги интегрира в Пришествието.

Скрито произрастване подготвя пролетта на Духа: „Църквата
изпълнена с Троицата” се е пълнила със светци от деня на Петдесетница. Този петдесети „ден” е вече последният ден и Духът действа. И ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небеса- та и личби долу на земята. Друг текст от Деяния казва с по-голяма прецизност: „...А църквите... назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се”. Можем да кажем, че това се е случило „чрез призоваването на Светия Дух”, чрез епиклезиса. Епиклезисът не може да бъде редуциран до въпроса за евхаристийния канон и не е въпрос на изнамиране на референции от древни литургически текстове; той е въпрос на терминологията в самата  тоталност, и е мястото, съгласувано с правилното богословие на Светия Дух. Евхаристийният епиклезис моли Отца да низпосли Духа върху даровете и людете.
От даровете Духът прави Кръв и Плът на възкръсналия Христос; а от
причастниците – „същества проникнати от Словото” (слово-сътворена Плът), онези, които са станали причастни на „огъня” и на „кваса на безсмъртието”. По същия начин историческият епиклезис преобразява световната история в Свещено писание (свещена история) и есхатологическият епиклезис, за който говорят Иоил и Петър, вече променя (макар и за момента невидимо) времето във вечност и света – в Царство.
Св. Григорий Нисийски ясно изразява принципа на анагогическия динамизъм на историята, неговото непрестанно възраждане: то върви от начало към начало, чрез начала, които нямат край”. „Положил веднъж крак на стълбата, която Бог е прострял насреща, продължавай да се изкачваш... всяко стъпало извежда към отвъдното”. „Да намериш Бога означава да Го търсиш неуморно”. „Да виждаш Бога означава никога да не преставаш да Го желаеш”.

„Началата” тук означават транценденцията, която няма край, защото epectasis- ът, напрежението, според св. Григорий достига дори до вечността и непрестанно направлява душата към нещо отвъд нея, като при това всяка точка на  пристигане предлага нова точка на отпътуване. Тази трансценденция обяснява израза на св. Амвросий „един и същи човек е в едно и също време осъден и спасен”. Тя също така позволява св. Ефрем Сирин да каже: „Цялата Църква е Църквата на каещите се, цялата Църква е Църквата на онези, които загиват”.

Св. Симеон Нови Богослов казва: „За онези, които са
станали деца на светлината и синове на очаквания ден, денят на Господа никога не ще дойде, защото те са винаги с Бога и в Бога”. Много други примери могат да бъдат дадени. Сред тях идеите за храма, литургията и гносиса ще покажат до каква степен Преданието се възвръща към този принцип на есхатологията. hkultura.com




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. zaw12929 - Пожелание: за пълноценно усвоя...
30.05.2018 23:54
Пожелание: за пълноценно усвояване!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sidhaarta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 484840
Постинги: 453
Коментари: 334
Гласове: 1329
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Господня молитва
2. "Отче наш" Обяснение на Господнята молитва
3. Отче наш - от Уикипедия, свободната енциклопедия
4. ВСЕМИРНОТО ПРАВОСЛАВИЕ
5. КРСТ ЈЕ СИЛА И СЛАВА !
6. "Отношението към Св. Богородица в Православието, в сектите, и в нехристиянските учения. Лектор:д-р Десислава Панайотова - директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий", който работи при храма.
7. ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
8. ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
9. ПРАВОСЛАВИЕ. БГ - Православие България
10. Независим интернет-портал Православие България
11. БИБЛИЯ - КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕТХИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ
12. СПИСАНИЕ - ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ
13. СОФИЙСКА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ "СВ. ЙОАН РИЛСКИ"
14. Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий"
15. ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ
16. ЖИВО ПРЕДАНИЕ
17. ПРАВОСЛАВИЕ, БОГОСЛОВИЕ, СЪВРЕМЕННОСТ - ЗАДРУГАТА
18. ВСИЧКО ЗА СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ - ЛИТУРГИЯТА
19. СЛОВО ЗА МОЛИТВАТА НА СВЕТИ ЕФРЕМ СИРИЕЦ- ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧЕТИВО
20. НЕ РАЗПИТВАЙ
21. ТАЙНИТЕ КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС......
22. НИКОГА НЕ ГИ ЗАБРАВЯЙ.... ТЕ ТИ ДАДОХА ВСИЧКО.
23. БИБЛИОТЕКА - ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
24. ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
25. ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
26. ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО.СОМ
27. ДОБРОТОЛЮБИЕ
28. ХРИСТИЯНСТВО И КУЛТУРА
29. ДЯКОНИЯ.БГ
30. ПРАВОСЛАВНА КЛАСИКА