... Христос, Въплътеният Бог – „Словото, станало плът” – е споделил всичко до края, споделя и днес нашата участ. Ние разпадаме човечеството на затворени индивидуалности, които се ненавиждат или размиват. Разпад, който продължава да се разширява чрез колективни вражди. Казваме, че сме личности: но самите ние си оставаме абортирани! Христос обаче е съвършена личност, защото е божествена личност, „един от Светата Троица”. Разбира се, става дума и за конкретен индивид, чието лице изкуството може да пресъздаде. Ала тъй като е „любов без граници”, Той не е отделен от нищо и от никого сред нас, от началото, та до края на историята: „Човекът-максимум”, Той носи в Себе си цялото човечество. Той умира заедно с нас, за да възкръснем ние заедно с Него.

Възкресението не означава реанимиране на някакъв труп, мъртвец, върнал се към живота в условията, в които се е намирал, преди да умре. Възкресението на Христа преобръща радикално тези условия. Разбира се, Възкръсналият е съвсем реален, Той се оставя да бъде докоснат от Тома Неверни, споделя храна с учениците Си и все пак е различен, „в друг образ”, както се казва в края на Евангелието от Марк (16:12). Дотолкова, че Мария Магдалина го взима за градинаря, а поклонниците от Емаус за неинформиран странник. Той се изплъзва от пространството и времето, които разделят, преобразява ги в средства за среща, в пътища към общението. В Него божественото и човешкото се единяват окончателно: така човешкото намира своя завършек и тази преобразена, обожена човечност прониква от тук насетне и „работи” в дълбините на историята. „Както желязото в контакт с огъня приема неговия цвят, така и плътта [сиреч творението], след като е приело в себе си обоженото Слово, бива освободено от погибелта. Така [Христос] е преоблякъл нашата плът, за да я освободи от смъртта” (св. Кирил Александрийски, Тълкувания върху Лука, 5:19).

Ала тогава защо възкресението си остава тайна? Поради зачитането на нашата свобода. Възкръсналият не се налага. Той не се явява на властимащите в този свят, а само на онези, които наистина Го приемат с вяра и любов. И не възкресението е това, което провокира вярата, а тъкмо вярата позволява на възкресението да се прояви. Иисус ни зове кротко, както призовава Мария Магдалина: и едва тогава тя „се обръща”, сърцето ѝ се обръща – и Го разпознава. И едва когато преломява хляба в някаква странноприемница, поклонниците от Емаус Го разпознават – затова, изчезнал, Той присъства в Евхаристията, в Духа, в „тайнствата” на Църквата.

В Църквата човешкостта Му, която е и наша, Неговата човешкост, едновременно разпната и възславена, става за нас източник на Живота. Разбира се, смъртта винаги властва и ни напомня присъствието си: раздялата, скръбта, изчезването на онези, които обичаме, трагедиите, така жестоки в историята, ненавистта към себе си и към другите. Ала всичките тези ситуации, ако ги изживеем с доверие във Възкръсналия, ако приемем да поучим себе си от Него, могат да се превърнат в пътища на Възкресението. Христос възкръсна, духовната смърт е победена, смъртта е вече само раздран покров на любовта. Тогава дълбоко в себе си тревогата се превръща в доверие; вече не се нуждаем ни от роби, ни от врагове. Смята се, че няма изход, но Той е тук, Той, нашият приятел, нашето място – „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” – Неговото присъствие е откриване на светлината. „Вчера бях погребан с Тебе, о, Христе, ни казват пасхалните утрени. Днес се пробуждам с Тебе, Възкръсналия”. Да, пробуждаме се като деца, като оздравели в пасхалната светлина – и това е първата утрин на света, бадемово дърво цъфти сред развалините, Бог ни възвръща живота и ни го прощава. Никой ли те не осъди? – пита Иисус прелюбодейката. – И Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.

Връщайки се се при Отца Си по време на Възнесението, Христос окончателно ни прави свободни, Той ни позволява да приемем Духа, „новотата на Духа”, прави ни отговорни за хода на историята: докато Той се завърне и за да се завърне. В лоното на творческата свобода ние сме призвани да разкъсаме кръга на нищото, да насочим всички хора и целия всемир в динамиката на възкресението.

Да, Христос възкръсна. И всичко, и всички са вече живи – завинаги.

НАПИСАНА ОТ ОЛИВИЕ-МОРИС КЛЕМАН

(със съкращения) /dveri.bg/

 Спас Вседержител
 

 

"Възкръсналият, къде да Го открием „едно тяло и една кръв?”„Бях гладен... За общност, която отвъд всякаква социология изповядва себе си като Тяло Христово. За богословие, извиращо от Евхаристийната чаша… Тогава срещнах православните”.
Оливие Клеман