В последно време много младежи и девойки се увличат от различни секти, чужди, както на православната вяра, така и на българския дух и традиции. Тези млади българи стремглаво се насочват към изучаването на тези секти и всичко приемат безрезервно. Стремейки се към новото в областта на вярата, те тръгват по друм непознат и опасен и стигат духом до далечна страна (Лука 15:13), която крие много потайни места и неизвестности. Но най-тревожното е това, че тези хора се утешават с погрешната мисъл, че са намерили истинската святост и вечното спасение.

Как да им обясним, че са направили неправилен избор в тази насока? Те не са намерили спасяващата благодат, а са пренебрегнали учението на едната свята, съборна и апостолска Църква. (9 член от Символа на вярата).

Колко опасни заблуждения, колко нелепи суеверия и предразсъдъци, колко лъжливи и гибелни системи са се въздигнали върху основата на християнството!
 Всеки препоръчва своите мисли за правилни; всеки възхвалява своята църква, своето общество, своята секта, своята вяра и своите обряди. А съвсем малко младежи се замислят - кое е истинското християнство? Къде е Христовата истина? Коя е спасяващата Цьрква?

Църквата е една, единствена и неделима. Тя има непроменима основа и не прибавя нови неща, нови учения, несъгласни с Христовата истина. През всички векове Православната Църква пази първоначалната Христова вяра, защото само тази вяра е апостолска, тази вяра е отеческа, тази вяра е православна, тази вяра вселената утвърди" (Из молебена на Православна неделя).

"Църквата Христова не е разделена и не може да се дели на части. Разделени църкви Христови няма и не може да съществуват. Да допускаме възможност Църквата да се раздели, значи да допускаме възможност вратата адови да й надделеят (Мат. 16:18), или Христос да се раздели. Нито едното, нито другото е възможно: разделилият се организъм престава да съществува. Има само ОТПАДАНЕ от Църквата. И безспорно, отпадналите, отделилите се от Църквата не са вече живи камъни в стройно сглобения духовен дом - Църквата, нито са живи членове на тялото Христово - Църквата; те са било религиозна община или християнска религиозна община, но не Христова религиозна община, Църква" (Проф. Димитър Дюлгеров - "За Единството на Църквата", Годишник на Духовната Академия, 1957 г.)

Още в първите векове, дори и досега в Христовата Църква са се вмъквали пагубни ереси, секти, водачите на които всячески са се старали да смутят новопокръстените, да помрачат неутвърде¬ните, да разколебаят православните християни.

Затова младежите и всички, които са се отклонили, трябва да помнят и изпълняват следното правило в живота: да вярват, да се съгласяват и да приемат само тези мисли и да вършат само тези дела, които не противоречат с нищо на Евангелското учение, на православната вяра и църковното предание. И ако някой им внушава нещо противно, явно или тайно, което не е съгласно с горното правило, да не вярват на такъв, да не тръгват по неговия път, макар той и да твърди, че тоя път е гладък и прав, и да не приемат неговия дар, макар този дар и да блести със съблазън, да е привлекателен, да е приятен и многожелан за очите (Бит. 3:6). Те не трябва да се увличат от разни и чужди учения (Евр. 13:9), ако в тях преобладава духът на този свят, ако противоречат на закона Божий, ако помрачават ума, ограничават духовната свобода, стесняват волята, нарушават спокойствието, смущават дейността, спъват нравственото извисяване, с една дума осуетяват спасението на човека.

Къде е вашето щастие и блаженство? В новите идеи и теории ли? В голямото богатство и слава ли? В гибелните пороци и страсти ли? Сред зрелища и раздори ли? Не! Духовна наслада и блаженство ще намерите в истинското единение с Бога. Вкусете от сладката православна вяра и тя ще насити вашия духовен търсеж. Чисти са нейните извори. Спасяваща е нейната благодат.
Обичайте Православната Църква, защото тя ни е запазила! Радейте за православната вяра, защото тя ни е просветила! Не угасяйте пламъка на българския дух, разгарян от дедите ни и съхранен през вековете от Родната ни Православна Църква.

http://bg-patriarshia.bg/
Из сборника: Сливенски митрополит Иоаникий, Послания, слова и речи, Б. м., 1995, сс. 209-211