... Фарисеите са виртуози в създаването на съвършени учения, в които всичко е подредено „по правилата“, всичко е разделено на правилно и неправилно. Техният свят е удобен за обитаване за една голяма категория хора, които имат нужда не от духовно обновяване, а от спокойна съвест. Това спокойствие го осигуряват ясните правила, граници, които не трябва да се пристъпват.

Техният религиозен живот е съвършено добре организиран и без лична връзка с Христос.

 Живият Христос е подменен с красива идеология, окичила се с откраднатите съкровища на църковното предание, в което диша светостта.

Част от статията на ЗЛАТИНА ИВАНОВА  в dveri.bg

Евангелие от Лука

Рече Господ тази притча: Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя (митар) отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня (фарисея), понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат. (Лук. 18:10-14)