... Блажен е, който посети
света през времена съдбовни* –
ще срещне боговете нови;
на пира им ще се вести.

 („Цицерон”, Ф. Тютчев, превод: Д. Горсов)

... В тези думи много ярко е изразена естетичната и героична теодицея; в минутите обаче на истински трагизъм на живота те звучат като зла ирония или непростителна наивност: „пирът” на боговете се оказва за хората гладна смърт; на този пир „боговете” пият нашата кръв (Les dieux ont soif) и не разговарят с нас, а мълчат като каменни истукани. Защо е всичко това?

Заради трагическата красота на положението? Но в истинския трагизъм човек не може да се любува на „красотата на положението”; никой няма право да се любува на нашите страдания, падения и подвизи – като на театър.

Може да се възхищаваш на Христос на Голгота, но не бива да създаваш Голгота, заради това възхищение да инсценираш истинска Голгота...

... Така е, защото трагизмът е единство - съвместяване на

несъвместими противоположности.

  БОРИС ВИШЕСЛАВЦЕВ