Единосъщна, Животворяща

 и Неразделна Троица,

Отца, и Сина, и Светия Дух!

 Позовавайки се на думите на свети евангелист Йоан в пролога към евангелието му, Никео- цариградският символ на вярата ни казва за Сина Божий, че е „Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало”. Думите„чрез Когото всичко е станало” ни показват, че Христос, преди да стане Спасител на света, е Творец на света – видимия и невидимия.
В качеството Си на Върховна първопричина, Синът е извор на разум и несътворена енергия, чрез които Вселената е започнала да съществува от небитие и е поддържана и ръководена към целта, желана от Бога – да стане "ново небе и нова земя" в Христос.

Тези божествени причини, които в източната патристика придобиват облика на несътворени енергии, свидетелстват от една страна за динамичната връзка между Логоса и творението, а от друга съдържат вътрешния ред на целия космос – "panarmonios kosmou sintaxis", както казва свети Атанасий Велики. Те са духовната основа на целия космос. Есхатологичното преобразяване на материята не е възможно да се реализира магично или механично чрез външно въздействие, а само отвътре, тъй като Бог чрез нетварната светлина или енергиите действа върху космоса разумно чрез собствения му вътрешен ред. Това е причината, поради която Христос по време на земния Си живот извършва много чудеса с природните сили, с хората и със Себе Си – при Преображението и Възкресението. Дори днешната фундаментална физика започва да преоткрива този логичен вътрешен ред на творението.

Благодарение на Божието милосърдие, което не може да приеме творението да бъде погълнато от смъртта, имаме Христовото Въплъщение. Чрез Света Богородица по свръхестествен начин се въплъщава Този, Който събира в Себе Си небесното и земното, за да възстанови завинаги на мястото на Адам цялото Божествено творение. Още повече чрез действията на Спасението – въплъщението, страданието, смъртта, възкресението и възнесението в небесата при трона на Славата Божия, Христос обожествява човечеството. Той избавя човека не само от последиците на първородния грях, но и допълва иконичното му съществуване преди падението. Отношението Му с човека не е само с "лечебна цел", а нещо много повече. Слизайки към човешка природа, която приема до смъртта Си, Словото обожeствява и прави човека нетленен. Както на Кръста чрез кръвта Христова човешките грехове биват отмити, така и в гроба чрез свалянето на "кожените одежди", т.е. на смъртността, човешката природа бива спасена от смъртта по един органичен начин. Чрез трите дни престой в гроба Господ оставя на земята дълга на Адам, т.е. плътското, което затъмнява образа Божи, дрехите от кожа, биологичната съставка и развала. Oт състоянието на повреда и раздробеност възкръсва нова духовна и възобновена душа. Чрез Възкресението Тялото Господне се явява като "безсмъртно тяло" – духовно, освободено от граници и време, надарено по естествен начин с чувства и нови духовни функции. Човешката природа още в началото е предназначена за безсмъртие, но, обновена по късно в тялото на Спасителя, тя се завръща от смъртта към истинския живот като извор на безсмъртие.

Не само като Спасител, но и като Логос-Творец, действията на Христос са адресирани не само към човека, а към цялото творение – благодарение на нетварните енергии на Троицата. 

Православната антропология не може да раздели човека от творението, тъй като човекът не може да живее без/извън творението. Творението е място за диалог между човека и Бога. Tворението на свой ред също се задъхва и иска да бъде освободено от робството на тлението, за да достигне до висотата, достойна за тварите Божии (Рим. 8:20). Според свети Максим Изповедник, Христос с акта Си на откупване и изграждане на човека и космоса, е обединил на първо място самите нас в Себе Си. Прегръщайки цялото творение, Той обединил в Себе Си рая и хората, небето и земята, чувствата и разума. По този начин ни се показва, че творческото действие е едно и творението е предназначено да бъде "ново небе и нова земя".

ПРОФ. Д-Р ДУМИТРУ ПОПЕСКУ
pravoslavie.bg
Превод от румънски: Камелия Константинова