Истински православен е онзи, който е привързан с цялата си душа към Църквата, към Христовото тяло, към Божията истина, който нищо не поставя по-високо от Божествената религия, от вселенската вяра — ни авторитет, ни любов, ни дарования, ни красноречие, ни философията на който и да било човек, но като презре всичко това и пребъдва във вярата твърд, постоянен и непоколебим, счита за свой дълг да държи само онова и да вярва само в онова, за което е известно, че цялата Вселенска Църква единодушно го е държала от древност.

А онова, за което узнае, че то — като нещо ново и неизвестно — отпосле е въведено от някого си единолично, без съгласието на другите или даже против съгласието на всички светии, него той отрича, понеже то не се отнася към (истинската) вяра, а е изкушение...

 Блаженият ап. Павел в първото си послание до Коринтяните пише: «Трябва да има помежду ви разногласие (ереси — в гръцкия оригинал), за да изпъкнат достойните между вас» (1 Кор.11:19). Апостолът като че ли така говори: Виновниците за ересите затова именно не се изкореняват веднага от Бога, за да изпъкнат достойните, т.е. да се види, доколко вярно и непоколебимо обича всеки един вселенската Вяра. И действително, щом само се покаже някое нововъведение, веднага става очевидна тежестта на зърната и лекотата на плявата.

Тогава без голямо усилие се отвява от хармана всичко, което не е тегнело към него с каквато и да било тяжест: едни (от плявата) съвсем отлитат неизвестно накъде; други пък са така разтревожени, че се боят да не погинат, но се срамуват и да се опомнят. Те са объркани, полумъртви-полуживи, понеже са приели в себе си отрова в такова количество, което не убива, но не се преработва от стомаха; не причинява смърт, но не позволява и да се живее. Уви, състояние достойно за съжаление!*.

 Нека Божията благост отклони тая нечистота (ереси) от нашите умове! Нека то си остане безумие на нечестивите! А Христовата Църква, грижливата и внимателна пазителка на поверените й за съхранение догми, никога нищо в тях не изменя, нищо не съкращава, нищо не прибавя, необходимото не отсича, излишното не принажда, своето не губи, чуждото не усвоява!...

Амин

св. Викентий Лерински