Няма да кажа нищо ново, но всеки опит исихазмът да се разглежда като нещо специално и самобитно е обречен на провал и води до редица заблуди. Ако разглеждаме исихазма като синоним на автентично, неподправено православие, тогава нещата си идват на мястото.

Всички знаем много добре, че единственият начин на правилна молитва е този, при който позволяваме на Бог да ни научи как да се молим. Молитвата е дар, както и всичко останало, идващо свише, и само Божията благодат може да ни научи как да се молим. А това няма как да стане, ако нямаме любов. Затова и в цитираната триада на св. Григорий Палама веднага след споменаването на клеветите срещу психосоматичния метод на исихастите се отделя особено внимание на Божията благодат и любов като основна предпоставка и сила. Другаде се среща изразът закон на любовта, който също е много популярен в тази традиция.

Който очиства със самообладание тялото си, обръщайки гневното и желателното начало на душата към добродетелите чрез Божествената любов, и насочва чрез молитвата очистения си ум към Бога, той придобива и вижда в себе си благодатта, която е обещана на тия, дето са очистили сърцето си.

Това е същественото и това е, което прави молитвата действена!, а не позата на тялото, насочването на погледа и контролирането на дишането.
Дори и непрестанно да повтаряме Иисусовата молитва, без да се оставим на Бог Сам да ни научи и без да имаме любов в себе си, можем само да се разболеем, както нерядко се случва. Точно за това пишат всички исихасти, т.е. православни отци, като никой не прави изключение, нито Палама, нито св. Симеон Нови, нито стареца Порфирий, нито стареца Софроний, нито който и да е представител на тази традиция.

По отношение на т. нар. насочване на ума към сърцето старецът Порфирий казва нещо много просто. Той прави аналогия с това, което изпитваме, когато мислим за любим човек. Тогава сърцето ни просто затрептява и изобщо не се замисляме накъде и как да насочим ума си или подобни щуротии. Ето за това насочване става дума и тук, в него няма никаква механика, нито някакво уникално know-how. Да се случва това не се изисква никакво усилие, то просто става естествено, когато в основата на всичко е любовта.

Интересна е и етимологията на думата katanyxis, която преводачите на аскетическа литература предават като умиление. В За молитвата и чистотата на сърцето св. Григорий Палама го нарича дори "огнено умиление". Това умиление, обяснява старецът Порфирий, е като да се почувстваш сразен, наранен от Божията любов. Именно то е основна предпоставка за зараждането на истинската молитва.

n_antonov  - https://dveri.bg/component/com