Св. aпостол Павел, когато говори на своя ученик Тимотей за християнските вяра и живот, т.е. за християнското благочестие, посочва на първо място най-важната християнска велика тайна на благочестието (1 Тим. 3:16). Тази велика тайна на благочестието, за която говори апостолът, съдържа в себе си и определя цялата апостолска проповед на Евангелието и на цялото по-късно светоотеческо богословие  за нашата православна вяра. Апостолът пише: Пиша ти ... да знаеш как трябва да постъпваш в Божия дом (1 Тим. 3:14-15). Словата на апостол Павел изразяват същността на християнството, същността на нашата православна вяра. Защото наистина, цялото християнство се състои в това, че Бог се е явил в тяло, че се е явил като човек, без да престане да бъде Бог. Единородният Син Божий се е родил по волята на Бог Отец от Светия Дух и Дева Мария, света Богородица, и станал човек, живял като човек, умрял, но и възкръснал като човек и останал като човек за цялата вечност, т.е. като Богочовек. Това е историческият Иисус Христос, нашият Спасител, Бог и Човек – Богочовекът, Който заради нас се е явил в тяло и заради нас е бил разпънат на кръста, възкръснал е от мъртвите и с Божия Дух се явил на ангелите и на хората, бил е проповядван в света и е основал Своята Църква на земята, а след това се възнесъл на небето в слава, откъдето отново ще дойде да съди живи и мъртви.

 За всеки православен християнин е ясно, че казаните от св. апостол Павел думи са почти тъждествени със Символа на вярата в нашата Църква, но са малко по-кратки, по-сбити. Както в Символа на вярата ние изповядваме, че същността на нашата вяра е Светата и Животворяща Троица, нашият Бог – Отец и Син и Дух Светий, а след това, че Един от Света Троица – Синът Божий – се е явил в тяло  и станал човек, така и думите  на св. апостол Павел се изповядват същата Света Троица и същото Въплъщение и Въчовечаване на Един от Света Троица – Богочовека Христос.

Затова великата тайна на благочестието, изречена от апостол Павел, всъщност е нашият съкратен Символ на вярата, от друга страна – нашият православен Символ на вяратавсъщност развитие и разпростиране на великата тайна на благочестието.

На нас хората, чрез Въплъщението и Въчовечаването на Христос ни е открита и дадена великата тайна на вярата и благочестието – Светата и Животворяща Троица, от Която Второто Божествено Лице, т.е. Синът Божий, се е въплътило и станало човек, а с това станало Началник и Завършител на нашата вяра (Евр. 12:2), което означава – Началник и Завършител на нашето благочестие, Началник и Завършител на великата тайна на благочестието. Заедно с вярата в Света Троица към великата тайна на благочестието принадлежи и Въплъщението на Христос, както и вярата в Църквата Христова, Дом Божий и стълб и крепило на Истината, по думите на апостола.

Вярата в Света Троица, във Въплъщението Христово и в Православната църква Божия е същевременно нашият живот, и нашето спасение, а вярата и животът във вярата и според вярата са православното благочестие, православното богопочитание.

 С други думи, православното благочестие са:

 1) вярата в Триединния жив Бог: Отец и Син и Свети Дух, и във Въплъщението на Сина Божий – Богочовека Христос, явил се в тялото на Църквата и с тялото на Църквата (св. Йоан Златоуст), и

 2) животът в тази вяра чрез светите тайнства и светите добродетели на Църквата Христова, т.е. чрез светата Божия благодат, и светият живот с мисли, думи и дела в Православната църква. Без светата вяра и светия живот няма православно благочестие, няма и спасение. Затова и св. Йоан Дамаскин казва, че който не вярва в съгласие със Светото предание на Съборната (Православната) църква или който чрез зли дела се сприятелява с дявола – този е неверник.

 Вярата, за да бъде свята, трябва да е права вяра, т.е. православна, истинска християнска вяра. За да бъде животът свят, той трябва да е правилен, истински живот, т.е. живот в благочестие и богопочитание, църковен живот. Нито е възможно да съществува права, истинска християнска вяра без правилен, свят живот, нито може да има свят, истински християнски живот, без истинска православна вяра (св. Йоан Златоуст). Православната вяра и православният живот в тяхото двуединно единство – това е православното благочестие, което изцяло извира от великата тайна на благочестието, т.е. от Богочовека Христос Спасителя, а тя чрез Православната църква се дава на грешния човешки род заради неговото спасение и вечен живот в Бога и тук, на земята, и в Царството Небесно.

Според св. апостол Павел и според светите отци на нашата Църква православното благочестие не е само някакво “религиозно чувство” или някакво наше “религиозно убеждение” – че съществува “Висше Битие”, както мнозина мислят. Православното християнско благочестие са преди всичко нашата жива, делотворна вяра в живия Христос – Богочовек и Спасител - и нашият живот, както и Неговото преживяване като наш Бог и Спасител в Неговата Православна Църква със силата и благодатта на Светия Дух. Благочестието се осъществява като наша любов към Бога и любов към хората, като наше вярно боголюбие и живо човеколюбие. Чрез нашата вяра и живот в Христос Спасителя и в Неговата Църква Господ със Своята божествена благодат преражда нас, грешните люде и изпълва цялото ни битие със Себе Си и със Своето спасение и вечен живот, със Своята несътворена любов и с благодатното обожение, последна цел на православното благочестие.

 Най-конкретното място, където православното благочестие се осъществява и преживява в пълнота, е светата Църква, християнският Божий православен храм в момента, когато там се извършва  светата божествена православна Литургия. Светата православна Литургия и нашият живот в нея и с нея – това е и същността на православното благочестие.

АМИН!

(откъс от книгата на еп. Атанасий Йевтич  - "Духовният живот, видян от православната антропология", превод: д-р Свилен Тутеков)