За слава на Светата

Единосъщна, Животворяща

и Неразделна Троица,

Отца, и Сина, и Светия Дух!

 В един от тропарите на рождественската служба се пее: „Тем Тебе приносим и мы паче именнаго даннословия православного богатство богословия“. Въчеловечаването на Словото Божие се прелага не за благородни размишления или чувствено-сетивен и психологически анализ. Подобни размишления могат да донесат някаква полза в съответствие с физическата и психологическата възраст, но тайнството на въплъщението на Бог Слово трябва да се разглежда изключително в духа на православното богословие. И как може да бъде иначе, тъй като такива неща като съединението на Божествената и човешката природа в ипостаса на Бог Слово или обожението на човешката природа са неподвластни на човешкия разум по своето естество.

 Трябва да обърнем внимание на четирите етапа на личностното преживяване на този велик празник – митрополията на всички Господски празници.

Първи: Пещерата, в която се родил Христос е образ на Църквата. Св. Атанасий Велики казва образно: „Пещерата, където родила Пресветата Дева е образ на Църквата. В пещерата, жертвеник били яслите, свещеник бил Йосиф, клирици били мъдреците, дякони били пастирите, свещеници били ангелите, архиерей - Господ, престол - Дева Мария, чаша - гърдите на Приснодевата, покров - въплъщението, рипиди – херувимите, дискос – Светият Дух, покров – Бог Отец, който покрива всичко и всички със Своята сила и мощ“.

Църквата това е осветеното тяло на Богочовека Христос. То било износено в утробата на Пресвета Богородица, преобразило се, пострадало, било разпнато, възкръснало и се възнесло на небесата. На всяка Литургия се извършва това велико тайнство, в което ние имаме възможност да участваме и да приемаме Христовата благодат. Както Църквата не е обикновена човешка организация, така и Божествената Литургия не е обред, който се извършва във възпоменание на Христос и за удовлетворение на нашите емоционални преживявания.

Втори: Божествената и човешка природа са съединение завинаги в ипостаса на Бог Слово непреложно, неслито, неизменно и неразлъчно. И тъй като във всички векове съществува Богочовекът Христос, човешката природа вовеки пребивава неразделно с божествената природа, а това значи, че и ние във всеки момент можем да се причастим с обожената плът на Бог Слово. Вкусвайки обоженото Тяло и Кръв Христови, ние ставаме „съ-телесни“ и „съ-кръвни“ на Христос.

Трети: Покланяйки се на великото тайнство на въчеловечаването на Словото Божие, и главно причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, ние трябва да „надхитрим“ Ирод, както направили мъдреците. Евангелист Матей казва, че „като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си“ (Мат. 2: 12).

На еврейски името „Ирод” означава „кожен“. Затова св. Никодим Светогорец казва, че трябва да надхитрим мисленето и похотите на плътта, да измамим „мисления дявол“, който всячески се опитва да ни попречи да възхождаме (чрез добродетелите) по пътя към спасението в страната, която се нарича Рай.

За постигането на тази цел е необходимо непрестанно участие в тайнствата на Църквата и лична аскеза. Тези, които водят аскетичен живот се сподобяват и да се съединят с Христос в тайнствата.

Четвърти: Когато участва в тайнствата на Църквата и води аскетичен живот, според духа на Православното предание, човекът усеща и в личния си опит преживява всички духовни събития на божественото въплъщение. Св. Симеон Нови Богослов казва, когато човекът очисти своето сърце и се просвети, приема вътре в себе си Христос и усеща неговото младенческо пулсиране и движение. Христос се зачева вътре в него, ражда се чрез добродетелите и тогава човекът преживява всички тези събития в дълбините на своето битие.

Разбира се, божествената и човешката природа са съединени ипостасно изключително в Христос. Преживявайки обожение, човекът приема в своята природа Божията енергия, става член на тялото Христово, сподобява се да осъзнае начина на действието на Божията благодат в човешката си природа и осъзнава истинското значение на кенозиса и на обожението на човешката природа.

Целта на въплъщението на Второто Лице на Пресветата Троица било обожението на човешката природа. Ако ние не живеем в перспективата на обожението, това означава, че за нас Христос сякаш въобще не се е въплъщавал.

Септември 1994

ЙЕРОТЕЙ (ВЛАХОС)

Из сборника "Господските празници" 

превод Борислав Аврамов