Днес още битува мнението, че християнството е учение на бедни и презрени, религия на плебеи - теория, скалъпена недобросъвестно на основата на високия християнски идеал за нестежателност... 
Но бедността никога не е била християнски идеал сама по себе си. 
Християнството никога не е било кастово учение затворено в някакви обособени обществени кръгове, били те нисши или висши.Това би противоречало на самата му същност - спасението на целия човешки род, без остатък. 
Кастово обособяване наблюдаваме по-скоро в другите религии. 
В по-късния юдаизъм виждаме класови разделения на религиозна основа. Формално погледнато, те са установени от Моисеевия закон, но когато се изкриви духовният им смисъл, се стига до закоравял религиозен елитаризъм с неизбежни социални последици. 
 В Новия Завет на някои места ясно проличава дистанцирането и презрението на първосвещеническия елит към народа: „Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет” (Йоан 7:48-49). 
Елитарност има и в будизма, и в по-примитивното езичество, а в исляма се наблюдава по-скоро обратното - религиозен популизъм, религия на масите. 
Християнството не се поддава на подобни определения. 
Дали то възниква сред бедни или сред богати, сред простолюдието или сред аристокрацията? - не може да се каже нито едното, нито другото. 
Христос се родил във витлеемската ясла, но бил от знатен, царски род, от Давидовото коляно; имал дом и занаят, а нямал къде глава да подслони (вж. Лука 9:58); след Него ходело простолюдието, но Го търсели и богати, и началници, и членове на Синедриона; ядял и пиел с грешници, но поучавал и книжниците. 
И никой да не дръзва да помисли, че Христос бил бездомен, скитник и просто случайно изпаднал в беда! 
Тук става дума за служение, не за принуда.

Христос не само със слово, но и със Своя живот сред човеците ни учи да не се уповаваме на тленните блага на света, да презираме земната слава. Учи ни на упование в Бога, Който е наш любещ Отец, промислящ за нуждите на всеки. 

Християнството само по себе си не е учение. Имаме Христово учение, което е прието от християнството, или да да го наречем --правоприемник на христовото учение. Дори при самия изговор има различие--християнство, е по близо до
Християн. А това, кой как е раздробил учението, защо, за какво и т. н.--са други неща. В писанията се говори за Христос, а не за Християн--ство. Въпроса е откъде
и как се е пръкнало това наименование, а и защо????? Говори се за ученици на Христос, и негови последователи, а не за учение и ученици на Християн.
Богомилите за това са унищожени, защото са ползвали Христовото, а не Християнството--те са знаели за разликата между тях. Всеизвестно е, че който не е приемал Християнството доброволно, го е приемал доброзорлем. Дори ни е бедна фантазията, какво е истинното название на Православие. Как беше--може да греша--Блаженни нисшите--моля за извинение, ако греша. Но ни смятат за такива, защото виждат от тяхната канбанария. Те не стоят високо, и за това искат всички да са там. Въпроса е кои са ТЕ?????????????????? Ако съм нарушила нечий мир, моля за извинение. Не коментирам никога нищо, за което нямам аргументирано логично обяснение--сиреч---не ползвам празнословие.