Автор: свети Викентий Лерински


 Бел: творбата е писана ок. 434 г.

Глава 25

 Тук може би някой ще попита дали еретиците също ползват свидетелствата на Светото Писание. Със сигурност ги ползват, и още как! Ще ги видиш да прелитат през всяка книга на свещения Закон, през Мойсей, през Книгите на царете; през Псалмите, през Посланията на апостолите, през Евангелията, през Пророците. Било сред свои, било сред чужди, било частно, било публично, било устно, било писмено, било на трапеза или на улицата, те не произ­насят почти нищо свое, без да са се опитали да го замаскират със словата на Писанието. Чети жалките трудове на Павел от Самосата[1] , на Прискилиан[2] , на Евномий[3], на Иовиниан[4], на оста­налата зараза: ще видиш безкрайна грамада от примери и че почти няма страница, която да не е изрисувана и боядисана с цитати от Новия или Стария Завет. Но толкова повече трябва да се пазим и боим от тях, колкото по- скрито се спотайват под сянката на Божествения Закон. Защото знаят, че техните зловония трудно биха се харесали някому, ако бъдат издишани голи и неукрасени; затова те ги поръсват с небесното красноречие като с някакво благоухание, така че онзи, който с лекота би презрял човешката заблуда, да не може с лекота да отхвърли божествените слова. И така постъпват като онези, които, искайки да дадат на малките някакво горчиво питие, първо им намазват устата с мед, така че невинните деца, опитали по- напред сладостта, да не се изплашат от горчивината. Така действат и тези, които прикриват отровни билки и вредни сокове под името на лечебни средства, така че никой да не заподозре отровата там, където е прочел надпис „лекарство“. Най-после така възкликва и Спасителят: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители“[5]. Що е „овча кожа“, ако не думите на пророците и апостолите, които те подобно безхитростни овци изтъкаха като руно за оня непорочен Агнец, Който взема греха на света? Кои са вълците-грабители, ако не дивите и бесни замисли на еретиците, които винаги нападат кошарите на Църквата и с всички средства разкъсват стадото Христово? Но за да издебнат по-коварно невинните овчици, те, запаз­вайки вълча жестокост, скриват вълчата си външност и се обгръщат с думите на Божествения Закон като с руно, така че усетилият първо меката вълна да не се бои от остри зъби. Ала какво казва Спасителят? „По плодовете им ще ги познаете“: тоест, когато започнат вече не само да произнасят, но и да обясняват онези божествени слова, вече не само да ги изричат, но и да ги тълкуват, тогава онази горчилка, тогава онази стипчивост, тогава онзи бяс ще бъдат усетени, тогава ще ни облъхне отровата на новото, тогава ще се разкрият скверните новости; едва тогава ще видиш как се разцепва оградата, как се преместват отеческите межди, как се посича вселенската вяра, как се разкъсва църковното учение. Такива бяха онези, които апостол Павел порицава във Второто си Послание до коринтяни, казвайки: „Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апосто­ли“[6]. Какво значи „които се преобра­зяват в Христови апостоли“? Апосто­лите изтъкваха примери от Божествения Закон; и онези ги изтъкваха. Апосто­лите изтъкваха авторитета на Псалмите; и онези ги изтъкваха. Апостолите из­тъкваха думите на пророците; и онези на свой ред ги изтъкваха. Ала понеже, макар изтъкнали същото, започваха да го тълкуват не по същия начин, то тогава проличаваше разликата между безхитростни и коварни, между непресторени и престорени, между прави и изкривени, най-сетне между истинските Апостоли и лъжеапостолите. „И не е за чудене“, казва, „защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата“. Следователно, според учението на апостол Павел, винаги, когато лъжеапостоли, лъжепророци или лъжеучители си служат с цитати от Божествения Закон и тълку­вайки ги неправилно се опитват да подкрепят своите заблуждения, то тога­ва няма съмнение, че те следват лука­вите хитрини на своя подбудител, които той никога не би измислил, ако не знаеше със сигурност, че няма по-лесен начин за измама от следния: пробутва ли се някъде лукаво нечестива заблуда, тя трябва да се прикрива с авторитета на Божието слово.

Глава 26

Но ще каже някой: „Какви са дока­зателствата, че дяволът често си служи с примери от Светото Писание? “ Да чете Евангелията, в които пише: „Тога­ва дяволът Го завежда, тоест Господа Спасителя, и Го поставя на храмовата стряха, и Му казва: Ако си Син Божи, хвърли се долу, защото писано е: „На Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“[7]. А какво ли би сторил на жалките хорица онзи, който нападна дори Господа на Славата с цитати от Писанията? Ако си, казва, Син Божи, хвърли се долу. Защо? Защото, казва, писано е. Ние трябва да обърнем особено внимание на учение­то, съдържащо се в този пасаж, и да го запомним, така че, имайки този толкова авторитетен евангелски пример, видим ли някои да изтъкват думи на проро­ците или апостолите против вселенска­та вяра, да не се съмняваме ни най- малко, че чрез тях говори дяволът. Защото както тогава глава на Главата, така сега членове говорят на членове, сиреч членовете на дявола – на Христовите членове, вероломни – на вярващи, светотатци – на благочестиви, най-после еретици – на верни. Но какво казват? Ако, казват, си син Божи, хвърли се долу; тоест ако искаш да бъдеш син Божи и да наследиш Царството небесно, хвърли се долу, което значи: хвърли се надолу от висините на учението и Преданието на същата тази Църква, която се счита за храм Божи. А ако някой попита когото и да било от еретиците, съветващ го така, следното: „Въз основа на какво доказваш, въз основа на какво учиш, че трябва да отхвърля всеобщата и древна вяра на вселенската Църква?“, онзи веднага ще отвърне: „Защото е писано“. И без да спира ще изреди хиляди свидетелства, хиляди примери, хиляди авторитети от Закона, от Псалмите, от Апостолите, разтълкувани по нов и порочен начин, с помощта на които клетата душа би се търкулнала стрем­главо от укрепените висини на вярата в бездната на ереста. При това еретиците са навикнали по един невероятен начин да подмамват непредпазливите люде със следните обещания. Те дръзват да обещават и да учат, че в тяхната църква, тоест на жалките сборища, където се срещат, присъства някаква голяма, осо­бена и изцяло лична Божия благодат, така че без никакво усилие, без никакво старание, без никакво усърдие, без дори да се стремят, без да искат, без да чукат, всички онези, които се числят към тях, все пак получават свише такова благо­воление, че, понесени на ръце от ангелите, тоест съхранени под ангелска закрила, никога не могат „да се спънат о камък с ногата си“[8] , тоест да съгрешат.

Глава 27

Но ще каже някой: ако дяволът и неговите ученици, някои от които са лъжеапостоли, други лъжепророци и лъжеучители, а всички без изключение са еретици, си служат с божествените слова, изречения, обещания, то що да сторят верните люде и чадата на майката-Църква? Как да различат исти­ната от лъжата спрямо Светото Писа­ние? Те трябва да се погрижат най-вече да правят онова, което, както написахме в началото на тази Паметна книга, са ни предали светите и учени мъже – да тълкуват божествения канон според Преданието на всеобщата Църква и съобразно правилата на вселенското учение; също така в тази вселенска и апостолска Църква трябва да бъдат следвани всеобщността, древността, съгласието. И ако някога частта се опълчи срещу цялото, новостта срещу старината, разколът на един или малцина заблудени срещу съгласието на всички или поне във всеки случай на преобладаващото мнозинство, то нека тогава бъде предпочетена непокътнатостта на цялото пред покварата на частта: в това цяло древната вяра да се постави пред скверната новост, а и в самата старина пред дързостта на едного или шепа хора да се поставят най-напред общите решения на вселен­ския Събор, ако има такива, после пък, ако това не стига, да следва най-близ­кото до него – единодушните мнения на много и велики учители. И спазвайки тези неща с Божия помощ предано, трезво и добросъвестно, ще уловим без особено затруднение всякакви вредни еретически заблуди още в момента на възникването им.

 Из „Паметна книга за древността и всеобщността на вселенската вяра против безбожните нововъдения на всички еретици“, с. 118-129. Превод от латински: Петя Стоянова. Богословска редакция: Светослав Риболов. Заглавието е на Задругата

[1] Павел от Самосата ( Шв.) — епископ на Антиохия, изповядвал теорията на адопционизма, според която Христос станал Син Божи чрез осиновяване след кръщението си в р.Йордан. – Б.пр.

[2] Вж.бел.72.

[3] Евномий от Кизик ( IVв.) – привърженик на неоарианството. – Б.пр.

[4] Иовиниан ( IVв.) – римски богослов, отличаващ се със свободните си възгледи, който се обявил против аскетизма, отхвърляйки различието между брака и безбрачието (целибата). Смятал, че след кръщението човекът е неспособен на грях и затова всичко му е позволено. – Б.пр.

[5] Мат. 7:15.

[6] 2 Кор.11:13

[7] Мат.4:6.

[8] Пс. 90:12.