Единосъщна, Животворяща

и Неразделна Троица,

Отца, и Сина, и Светия Дух

Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда.

(1 Петр. 3:15)

 „На един старец съобщили, че някои се удостоили да видят ангели. Старецът отговорил: «Блажени са тия, които непрестанно виждат греховете си!”(епископ Игнатий Брянчанинов)  

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО, ПРАВОСЛАВНИТЕ   ХРИСТИЯНИ И ПРАВОСЛАВНАТА   ЦЪРКВА

„Много сме, които говорим, а малко - които действаме. Но никой не трябва да изопачава Божието слово заради своята леност, а всеки да изповядва своята слабост и да не крие Божията истина, така че да не бъде обвинен за престъпването на Божиите заповеди и за погрешното тълкувание на Божието слово".

(св. Максим Изповедник)

 Днес Православието е последната надежда за секуларизирания свят, озовал се в задънената улица на своите планове и проек­ти, където липсва или е твърде намалено пространството за Божие­то действие. Секуларната организация на съвременното общество е поставила на преден план човешките земни потребности, забравяйки за небесното (= есхатологично) назначение на човека, не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста (Мат. 4:4).

 Пророкът на новото време Фридрих Ницше казва прометеевски: „Останете верни на земята", а Църквата чрез всич­ки свои богослужения призовава смирено: „Преклонете главите си пред Господа". Вместо да изпитва каква е Божията воля, човекът „взема съдбата си в свои ръце", същевременно съвременният чо­век става все повече мълчалив наблюдател и обект на световните събития. Православното християнство е в състояние да предложи истински отговор на предизвикателството на глобализма, който задушава човешката личност и нейната уникалност, който отчуж­дава хората и народите от тяхната култура и от съзнанието, което извира от нея. Като утвърждава уникалността на всяка човешка личност и духа на Петдесетница, укрепващ духовната зрелост на всеки народ, православието преодолява всяка форма на изолация и затваряне в националните рамки. То насочва всички хора и наро­ди към единството в Светия Дух — единство, към което ни е призвал Христос и към което Църквата отново ни призовава с думите: да бъдат едно (срв. Йоан. 17:11).

Православната църква чрез своята съборност в Светия Дух преодолява не само всеки вид глобалистки колективизъм, но и себичния индивидуализъм като другата страна на същия проб­лем.

 Църквата Христова отхвърля потребителския манталитет на съвременния човек като общ знаменател на отчуждението на човека от Бога и от ближния. Тя си спомня за справедливия гняв на Христос, когато Той изгонил търговците от храма (срв. Йоан. 2:14—16), разпознава духа на мамона на този свят като най-голямо­то изкушение, което не само че поробва света, но все по-силно чука и на вратите на Църквата като заплашва нейното битие.

Не можем да видим докрай проблемите на съвременния човек и общество, ако не вземем предвид тяхната богословска стр­ана. Вече доста време нашето богословие, както казва отец Георгий Флоровски, се намира в „западен плен". Като следваме учението на апостолите и отците на Църквата ние трябва да освободим нашето богословско наследство от този плен и да го върнем към неговите корени в Преданието. „Връщането към отците" в областта на катихизацията означава, че нашата изходна точка не трябва да бъде идеологическа, не трябва да бъде абстрактно говорене за вярата в Бога, извън конкретното общение с Него. Истинското богословие е възможно само ако нашият живот в Христос има онтологична  и еклесиална (= църковна) основа, т. е. ако извира от конкретното евхаристийно отношение с Бога и ближните в Неговата Църква. Перспективата на евхаристийното богословие ни връща към вяра­та и опита на Църквата от най-ранните векове.

Литургичното славословие е било център и източник на жи­вота на вярващите и като цяло на богословското учение от само­то начало на християнството. Евхаристийното принасяне на света на Бога остава през всички времена най-пълната форма на мисия на Православието в света, а този опит са могли да преживеят и всички инославни, които без предразсъдъци, с отворено сърце и ум поне веднъж са присъствали на православна Литургия. Такова свидетелство е необходимо на света, който, отделен от Смисъла, все повече се обезсмисля; то е необходимо на Европа, която губи от поглед своите християнски корени; такова свидетелство, подчерта­вам, е необходимо и на нашите народи — сръбския и българския — които след много десетилетия лутане, все още гладни търсят духовна храна на чуждите ниви. Това и такова свидетелство могат да дадат единствено православните, които са в състояние „сами себе си и един другиго и целия си живот на Христа Бога да предадем", всички онези, които и в най-трудните моменти на „богоизоставеността" не оставят Господа - Извора на живата вода, Него, Който е Божий Логос и Божия Премъдрост.

 Проблемите, и явленията в съвременния църковен живот, както и нуждата в съборното съзнание на Православната църква, всякакви - наследени или нововъзникнали - несъгласия и противоречия между обредното служение и светотайнствения опит, между йе­рархичната структура и харизмите (благодатните дарове), между институцията и подвига да бъдат преодолени, за да може Църк­вата наистина да се прояви в живота на вярващите такава, каквато е — съвършен Богочовешки организъм, в който Христос е всичко и във всичко, като се поставя един основен особен акцент върху въпроса за уст­ройството на Църквата, за отношението между клира и народа и въобще върху ключовите места от организацията и осъществява­нето на светотайнствения живот. При това тези въпроси са разгледани през призмата на единството на даровете и служенията като жизнен принцип, който има най-важно място и решаваща роля в разбирането същността на християнския живот — общението и спасението на вярващите в Църквата като Тяло Христово.

С увереността, че ще стимулира вярващите към подвига на свободата и любовта към Бога и към живот в Неговата Църква и че ще пробуди ревност за следване на богатото богословско наследство на отците на нашата вяра - Благодатта да бъде с всички, неизменно любещи Господа нашего Иисуса Христа. Амин. (Еф. 6:24).

ЗДРАВКО П. ПЕНО