... неделята на жените-мироносици. Тя напомня, че тогава в безнадеждната тъмнина са светили единствено любовта и верността. Призовава ни да пазим любовта и верността, за да не умрат, да не изчезнат от този свят. Осъжда нашето малодушие, страх и вечното ни робско самооправдание. Тайнствените Йосиф и Никодим или жените, които вървят на разсъмване към гроба, заемат толкова малко място в Евангелието. Обаче тъкмо на това място се решава вечната съдба на всеки от нас.

Мисля си, че точно в наши дни имаме особена нужда да си спомним за тази любов и за простата човешка вярност. Защото дойде време, когато възцарилото се в света мислене за човека и за човешкия живот развенчава дори тях. Макар и слабо, през вековете свети отблясъкът от тази вярност, любов и състрадание, които мълчаливо са присъствали при страданията на отхвърления от всички Човек. И ние като удавници трябва да се хванем за всичко в нашия свят, което все още живее от светлината и топлината на простата, земна човешка любов.

 Любовта не пита човека за теории и идеологии, тя е обърната към сърцето му, обърната е към неговата душа.

· ПРОТ. АЛ. ШМЕМАН

Източник - http://www.pravoslavie.bg/