Отговор на този въпрос превъзхожда човешките предели и критерий за разбиране. Това не е просто добродетел, която би се намирала в сферата на човешките понятия, а нещо свръхестествено, което може да бъде описано само от този, който е просветен от сиянието на Божията благодат.

Смирението е образ и подобие на божествените свойства и справедливо е било наречено от достигналите обожение  - облекло и одежда на Божеството! Смирението е основа на неподвижността в страстите; печат на съвършенството; състояние на неизменност за човека и много други свойствени на Божеството всесъвършенства. Смирението благоухае редом с всичко, в което се проявява Божието величие. Затова и справедливо е казано, че „Бог на смирений дава благодат“.  Но с идването на проклятието на егоизма и проказата на високоумието, болестите на Сатаната, погибелни за него самия – човешкото естество е било поразено. Следователно ненапразно Бог на гордите се противи, и там където Той обхващащият вселената  продиводейства - кой ще устои. Смирението е присъщо и съпътства всички свойства  на Вседържителя Бога. Чрез него се запечатва законът и причината на неизменността и пълнотата на Божествената воля и всеспасяващия промисъл. За доказателство за пълнотата на това Божие свойство служат собствените Му слова – че „Бог е кротък и смирен по сърце“. Но, ако сам Бог признава че е смирен по сърце не означава ли тогава това, че смирението може да бъде свойство на всяка разумна личност и следователно не е чуждо и на нашето естество, и е същност и състояние на живот. Някой може смирено да помисли, че ако извращението е погубило и унищожило чудната и пресветла ангелска красота и достойнство, не значи ли това, че то е не просто някаква външна форма и приспособление – а свойство и същност на човека. Ето как се решава въпросът затова, защо човекът е отстъпил от Бога и е паднал. Коренът и началото на всяко падение или съгрешение е отсъствието на смиреномъдрие.

 Последиците от отказването на смиреномъдрието, което е вместилище на Бога и Неговата воля са  - корестолюбието, своенравието, самодоволството, независимостта, непослушанието, анархията и други подобни проявления на егоцентризма.

Ако ни е открито че Бог по природа е смирен, тогава вече няма място за въпроси  защо смирението е необходимо за изцелението и привеждането в равновесие на покварения свят.

 Тези, които усещат безсилието си и преживяват неуспехи бих  посъветвал – колкото  може по-скоро да прибегнат към смиреномъдрието, както в мислите, така и в постъпките и тогава, ще си върнем всичко, което сме загубили - и няма да блуждаем в морето на абстрактните и сатанински учения раждащи смърт.

Милиони подвизаващи се с кървав и безкръвен подвиг, както ни е известно от историята на Църквата, са постъпвали със смирение във всичко, подражавайки на нашия сладчайши Спасител.

Тези, които искат да се върнат в Небесния град, Творец и Създател на който е Бог, нека да заключат в обятията си блаженното смиреномъдрие и това ще ги преобрази и ще ги яви наследници на вечността!

 Старецът Иосиф Вотопенски