„С тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае“ (2Кор.12:2), защото – „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Иоан. 1:5) и „Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; и него ден няма да Ме попитате за нищо“ (Йоан. 16:22, 23).

   Всяко истинско съзерцание не е нищо друго, освен божествено действие и следователно една от нетварните енергии. Как, кога и в продължение на колко време ще се проявява то - никога не зависи от човешката воля.

  Именно тук лежи доказателството за неправотата на прелъстените, които предварително определят времето, мястото и качеството, и особено - на външните.

  А ако молещият се има чист ум и чисто сърце, то той обикновено по време на молитва без каквото и да е разписание и план бива озаряван от невеществена и нетварна светлина, фина и необикновено светла, която залива целия човек отвътре и отвън. Тази светлина го преобразява и изменя съгласно своята свръхестествена финост, така че той не усеща нито тежест, нито материалност, нито каквито и да е страсти. След това тя грабва ума му, където сама иска, тъй като тогава не действат нито сетивата на молещия се, нито самият ум; той само следва святата светлина, само се удивлява и се изумява, и ако е нужно да получи известие за нещо, само тогава той мислено постига това, и не предварително, а именно в този момент и във връзка с възникналата необходимост. Основното, което човек чувства тогава, е Божията любов. Особено силно се чувства Божието присъствие, което човек сякаш вдишва, докосва и като че държи в ръцете си Необхватния.

 Както и да се старае изпитващият „това“ - да опише своите усещания, думите му винаги ще бъдат смътни образи. Това ще бъде не самото събитие, а негово описание. Самото това явление не е вътрешно и не е външно. Но какво е то в такъв случай? То е по-високо от разума, свръхсъщностно, непостижимо и човек може да го побере само дотолкова, доколкото самото то прави ума способен за това. И действията му не са еднакви - не само в различните хора, но и във всеки отделен човек, в когото то се е проявявало по-рано.

 „Понякога то изглежда като светлина, понякога става знание понякога - разрешение на недоумения относно известни или неизвестни неща. Понякога известява посредством вътрешния глас, понякога представя образи на това, което иска да открие. Общото описание, което би могъл да даде човек, се свежда до понятията неизвестност и непостижимост, тъй като известията, които дава съзерцанието, са неизразими и са известни само на изпиталите или на изпитващите ги.”

 Удивително е, по какъв начин се извършва това общуване и съединяване на Безпределната и Нетварна (светлина) с тварните и ограничени хора, които благодарение на нея наистина стават богове и синове на Всевишния (виж Пс. 81:6). Само тогава човек чувства и се уверява с цялото си същество, че е образ и подобие на Самия Бог. Всяко пространствено и времево ограничение на тялото изчезва, човекът се оказва извън мястото и пространството и сред нерушим мир усеща себе си подобен на Бога, посредством Неговите енергии усеща, че и самият той е бог в Бога. Той не помни нищо от предишния си опит и предишния си живот и знае само Бога, от Когото е обгърнат, че Господ е благ (виж 1 Петр. 2:3). Човекът не недоумява, не се чуди, не изследва, но в пълнота се приобщава към едно безгранично щастие, което му изглежда не чуждо, а свое и естествено.

Истинското съзерцание е такова, че пълнотата му поражда пълна забрава на този тварен свят, явявайки само свръх-естествените тайнства на вечния живот. Това става в часове на молитва, независимо от мястото и времето, от това дали е ден или нощ. Това е изпълнението на Божиите обещания в този живот, давани от Бога и приемани от човека. Човешкото старание и воля не добавят нищо към това, но това се дава от Бога като дар на чистите по сърце, защото те съгласно Господнето слово ще видят Бога (Мат. 5:8) . Източникът на всички тези блага е покаянието, а пределът - Божията благост, приемаща смирението и молбата на човека. Защото Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява(Пс.144:19).

СТАРЕЦЪТ ИОСИФ ИСИХАСТ