Святостта на Знанието е свещенодействие. А то, свещенодействието е тайнство.Тайнството между небе и земя, е евхаристията на духовното ни възземане и скрижала от Завета на Живота,  Светлина – „Fiat Lux!“... затова в сътвореното имаме едновременно и слънце и звезда, и небе и земя, свещен потир предназначен, за Мирово тържество. Това е трайният резултат от духовните ни постижения, горест в свобода и сякаш тогава Мъдреците прошепват на ухо, когато пада лентата на илюзията от очите ни, за да видим тази светлина. И ето пред нас се открива великолепието идещо от безбройните и неизброими звездни светове, и тя, Светлината, поддържаща ги чисти, живи, именно затова не съществува и няма да съществува никога някаква привилегия за това..., а се вижда като „ореол“ при светците, достойните човеци, херои; свещените мъже и жени – за всички нас, които се нуждаем от тази светлина.

Това присъствие на святост се усеща винаги, в присъствието на такъв свят и знаещ човек и ще продължи да свети до Пришествието на освобождението за всяка душа. Затова най-важно е Знанието идещо като изблик от духовно постижение и то от човека, или по-точно, това е изблик на нашата интуитивна зрялост нотирана  в сърце и дух с Всепроникващата Сила.

ТАКА НИТО ЕДИН ИНДИВИДУАЛЕН УСТРЕМ НЕ Е НАПРАЗНО ПРИЛОЖЕН, КОГАТО НАМЕРИ СВОЯ СИНТЕЗ В СВЕТЛИНАТА НА СЪЗНАНИЕТО, ОТ СВЯТОСТТА НА ЗНАНИЕТО!

Тогава дали смирено ще целунем ръка, или ще прегърнем такъв човек, достойно е, нали. Та нали Небето щем не щем винаги ни прегръща! Можем ли да не се доверим на Цветето, когато разтваря цвят и с аромата си прави същото...

Честита да е  - прегръдка за всеки Да Бъде!; защото по-голяма сила от всеотдайността към човечеството,  и миролюбието наистина няма!

АУМ

Sidhaartha Т.П.

:)

Истинското знание без светият дух е непостижимо. Бог ще го даде само на светиите. А другите ще се задоволяват със суетата да си мислят че са знаещи. Най-голяма сила е любовтта към Бог, божият закон и хората. Тя е извор на щастието и е творческото начало.
Едно уточнение. При второ пришествие на Божият син описано в поселдната кника н абиблията - Откровение (останах с впечатление че имате в предвид друго пришествие) ще бъдат взети във въздуха само Светиите, а грешниците унищожени от Божията слава. Бог ни е казал в библията достатъчно ясно както винаги че Спасението е условно и е само за Светиите - хората варващи в него и живвещи по неговите закони и дух. То е и мощен стумул човек да се промени към по-добро. Спасението не е чрез познание, а по дух и вяра. Безусловното спасението на всеки ще увековечи греха и е чисто луциферианска доктрина, нямаща общо със истината, но предложена още в райската градина. По принцип луцифер обича да имитира Бог но винаги внасяйки тънката измама и заблуждение. Факта че фундаменталнаа наука днес е в пълен мрак демонстрира напразните опити на чнякой хора да се отрекат от Законотвореца следвайки своята гордост и желанието да следват своите похоти и ниски страсти.

Единствено бих се осмелила да внеса корекцията "...за всички нас, ЗАЩОТО се нуждаем от тази светлина.", тъй като, че се нуждаем - нуждаем се. Че всички се нуждаем - всички. Въпросът е да съзнаваме, че е така. И да я търсим. Светлината.
Поздрав.
Мона

С благодарност за коментара ви... ще имам впредвид вашето послание, към мен. Ще се поуча, уверявам ви!
Поздрав.

С благодарност към теб Мона... както винаги трезва в преценката си, но поднесена коректно и мило!

За посещението ви в скромния блог.
Поздрави - Таня.

В този постинг си призовала толкова добри сили, такава светлина и миротворство, че не виждам смисъл от нищо друго, освен да замълча и да отговоря на тази твоя небесна прегръдка с топла, земна прегръдка - от сърце:))) Поздрави, Таня!

За теб също... ! С дълбоко уважение.

От бурята на житейските незгоди никой не може да се похвали, че ги е надмогнал и победил. Жалко е, защото лично моя милост напълно е наясно - КОЙ И ЗАЩО МЕ Е ПОРЪЧАЛ... И НА НИЩО НЕ БИХ СЕ УЧУДИЛА!!!
Не знам с какво съм интересна не, а преча някому... е нека задачите с уравненията и неизвестните всеки да си ги решава сам!
Лично аз, благославям всяка нападка, спрямо мен... просто не ме интересува, не ми е интересно, та то и животът ми, отдавна ми е омръзнал. Да! Това се случи, когато синът ми беше на косъм от смъртта и просто не знам как - го спасихме с баща му.
Много те моля, красиви са изцепките ти... и все пак не прекалявай... не защото това с нещо ме смущава или ми пречи, а защото изпитвам уважение към всеки.
Поздрав, Таня!


Виж постинга тук:
http://bryunetsnakovalnia10.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/03/29/pozdrav-za-moiata-sankii.1349859